Ричард Бах

Няма такова място - далече

Рей! Благодаря Ти, че ме повика на своя Рожден ден.Твоят дом е на хиляди мили от мен, а аз отправям на пътешествие само в особени случаи… Рожденият ден на Рей – това е точно такъв случай, и аз с нетърпение очаквам срещата с Теб…

Аз се отправям на път, доверявайки се на сърцето на Колибрито, което ние с Теб срещнахме много отдавна. То ,както винаги ,беше много приветливо, но когато аз му казах,че малката Рей е порастнала, и че аз отивам при нея с подарък за Рожденния и' ден, то много се удиви. Дълго летяхме в тишина, и накрая то промълви: "Аз разбрах съвсем малко от това, което ти ми каза, но най-малко от всичко ми е ясно, как така отиваш на Рожден ден."

- Разбира се, аз отивам на Рожден ден, - отговорих аз. – Какво неразбираемо има? – то помълча, а ,когато стигнахме до гнездото на Бухала, каза: " Могат ли милите на практика да ни разделят с приателите ни? Ако ти искаш да си с нея, нима вече не си с нея?"

- Малката Рей порастна, и аз отивам с подарък при нея на Рожденния и' ден, - казах аз на Бухала. След разговора с Колибрито, ми беше странно да изговарям думата отивам, но я произнесох така, че Бухалът да ме разбере. Той също дълго летя мълчаливо. Това мълчание беше изпълнено с доброжелателност, но когато ме остави цял и читав в дома на Орела, промълви: " Аз разбрах съвсем малко от това, което ти ми каза, но най-малко от всичко разбрах, защо наричаш свой приятел малък!"

- Разбира се, тя е малка, - отговорих аз – защото още не е станала възрастна. Какво неразбираемо има в това? – Бухалът ме с дълбокия поглед на кехлибарените си очи, усмихна се и каза : "А ти помисли".

- Малката Рей порастна, и аз отивам с подарък при нея на Рожденния и' ден, - казах на Орела. След разговора с Колибрито и Бухала беше странно да казвам отивам и малка, но ги произнесох така,че Орелът да ме разбере. Ние се издигнахме с него над върховете и се реехме с планинския вятър. Накрая той промълви: " Аз разбрах съвсем малко от това, което ти ми каза, но най-малко от всичко разбрах думата рожден ден."

- Разбира се, Рожден ден, - отговорих аз – Ние се ще отпразнуваме този миг, когато Рей се е появила на този свят, и до който нея още я е нямало. Какво неразбираемо има в това? – Орелът, прибирайки криле се спусна надолу и меко се приземи в пустинните пясъци."Времето,когато Рей я е нямало? Не ти ли се струва ,че е точно обратното - живота на рей е започнал,когато още е нямало време?"

- Малката Рей порастна, и аз отивам с подарък при нея на Рожденния и ден, - казах на Сокола. След разговора с Колибрито, Бухала и Орела, беше странно да изговарям думите отивам, малка и рожден ден, но аз ги произнесох така, че соколът да ме разбере. Под нас, далече долу заплува пустинята. В края на пътя той промълви: "Знаеш ли, аз разбрах съвсем малко от това, което ми каза, но най-малко разбрах това – порасна. "

- Разбира се, порастна, - отговорих аз . – Рей се приближава към това да стане възрастна, и още една година я дели от деството. Какво непонятно има в това?

- Това, което ти каза, въобще не означава "порастна" – той се вдигна във въздуха и се скри от погледа.

Аз знаех, че Чайката е много мъдра птица. Докато летяхме, аз старателно обмислях и подбирах думи, за да може, като ги чуе, тя да разбере, че аз вече съм се научил на нещо.

- Чайко, - казах аз накрая, - Защо ме носиш на своите криле към Рей, след като знаеш,че в действителност аз вече съм с нея?

Чайката ме носеше над морета, над хълмове, над улиците на градовете и скоро кацна безшумно на Твоя покрив. " Защото е важно – отговори тя, - ти да знаеш тази истина. До този момент, докато ти сам не я разбереш, докато сам не постигнеш цялата дълбочина, ти ще можеш да я предадеш само по ограничени начини, само със странична помощ – на на машини, хора, птици.. Но помни – добави тя, - от това,че ти не постигаш истината, тя не престава да бъде истина. " И Чайката отлетя.

- Сега дойде време да ти покажа Твоя подарък. Даровете от стъкло и метал с времето се износжат и предават на забвение, но аз приготвих за теб нещичко по-добро.

Аз Ти подарявам пръстен. Носи го. Той искри с особена светлина, и никой не може да Ти го отнеме, нито да го унищожи.Ти единствена в света ще виждаш този пръстен, така,както аз го виждах,докато беше мой.

Този пръстен ще те направи с нова дарба. Слагайки го, ти ще можеш да се възползваш от крилата на всяка от птиците, реещи се в небето. Ти ще можеш да виждаш техните златни очи, да доксваш вятъра,които пронизва бархетните им пера.. За теб ще се открие радостта от полета, извисявайки се, радостта от полета, реейки се над света и всички негови грижи. Ти можеш да оставаш в небето, колкото пожелаеш, да да пропилееш нощта, да посрещнеш изгрева, и, когато почувстваш, че е настъпило времето - да се върнеш долу. Твоите въпроси ще получат отговори и всичките тревоги ще се разсеят.

Както и всичко, което не може да се докосва с ръце и да се вижда с очи, Твоят дар ще расте в зависимост от това как го използваш. Отначало ще можеш да правиш това само тогава, когато виждаш птици, с които да полетиш. Но после, когато дойде умението, Ти ще се научиш да летиш с птици, които не виждаш – и, в края на краищата ще забележиш, че не Ти е необходим нито пръстен, нито птица, за да летиш насаме със себе си по-високо от спокойствието на облаците. И, когато този ден настъпи, Ти си длъжна да предадеш този дар на този, който ще може да го използва, който може да осъзнае, че е важно само това, което е създано от истина и радост, а не от метал и стъкло.

Рей, в този Твой особен-ден-в-годината аз празнувам заедно с Тебе за последен път, узнавайки това,на което ме научиха нашите приятели – птиците. Аз не мога да идвам при теб, защото аз вече съм тук. Ти не си малка, защото Ти вече порастна, Ти, както и всички нас, прескачаш от живот към жиживот, радвайки се на това,че живееш.

Ти нямаш рожден ден, защото винаги си живяла; Ти никога не си се раждала и никога няма да умреш. Ти не си дете на тези хора, които наричаш баща и майка, ти си им спътница в това ярко пътешествие, пълно с приключения, целта на което е да опознаеш същността на вещите.

Всеки подарък от приятел – това е пожелание за щастие, в това число и този пръстен, лети свободно и радостно над вечността от тази страна на рождението, и ние ще можем да се срещнем с теб и сега, и винаги, когато пожелаем, сред един огромен празник, на който няма край.