Иван Пейчев

*  *  *

По всички румбове
вилнее смърт.
Продава кестени
под кестените на Париж
летящия холандец.
Одисей не се завръща във Итака.
Не се завръща никой никъде
поради неизбежността
на нейната банална
трагика.
Не се завръща никой.
Ти имитира безпределността,
абсурдността на всичките морета,
наподобява усмивката,
в която стремителни съзвездия се раждат.

И все пак ти не съществуваш, смърт,
ти жалък ритуал
на моето познание.