ПРАЗНИТЕ МЕСТА НА МИСЛИТЕ

10 часът и тридесет минути[3]

А може би все пак съм получил лек пристъп на умопомрачение. Ала вече няма и помен от него. Странните чувства от миналата седмица днес ми се струват направо смешни: не мога да се вживея в тях. Днес ми е удобно и уютно сред света. Това е моята стая със североизточно изложение. Долу са улица „Мютиле“ и строежът на новата гара. От прозореца виждам на пресечката с булевард „Виктор Ноар“ червено-бялото сияние на „Железничарска среща“. Току-що е пристигнал влакът от Париж. Хората излизат от старата гара и се пръскат из улиците. Чувам стъпки и гласове. Мнозина чакат последния трамвай. Вероятно образуват унила групичка, скупчена около газения фенер току под прозореца. Ще трябва обаче да изчакат още няколко минути — трамваят няма да се зададе преди десет и четиридесет и пет. Дано тази вечер не дойдат търговски пътници: просто умирам за сън, от толкова време не си отспивам. Нужна ми е една спокойна нощ, една-едничка, и тогава всичките ми настроения ще се изпарят.

Единадесет без четвърт: край, вече няма страшно. Досега да бяха пристигнали. Освен ако е денят на господина от Руан. Той идва всяка седмица, запазват му номер две на първия етаж — стаята с биде. Все още е възможно да довтаса: преди лягане често изпива халба бира в „Железничарска среща“. Впрочем той не вдига кой знае колко шум. Дребен е, много спретнат, с черни напомадени мустаци и перука. Ето го.

А като го чух да се качва по стълбата, просто ми прималя, толкова успокояващо бе въздействието: та какво ли опасно би могло да има в един тъй строго разчетен свят? Мисля, че съм се избавил.

Ето и трамвай номер седем: „Кланица — Гран Басен“. Приближава се и силно дрънчи. Потегля. Претоварен с куфари и заспали деца, той потъва на изток в мрака, към низината и заводите. Предпоследният трамвай; последният ще мине след час.

Отивам да си легна. Вече нищо ми няма, отказвам се да описвам като девойче впечатленията си от деня в нова-новеничка тетрадка.

Би било интересно да си водя дневник, само в случай че…^[4]

Бележки

[1] Оставено място за една дума. — Бележка на издателя. ↑

[2] Задраскана дума (може би „измислям“ или „изсилвам“), друга е добавена, но е нечетлива. — Бележка на издателя. ↑

[3] От пасажа личи, че е изминало доста време от предидущите бележки. Предполага се, че е написан най-рано на другия ден. — Бележка на издателя. ↑

[4] Текстът от страницата без дата свършва дотук. — Бележка на издателя. ↑