Борис Виан

ТЪРГОВИЯ НА ДРЕБНО

(За утешение на господин Пужад: историята на един преуспял търговец)

Започнах с карантия, но не потръгна - как да въртиш търговия с клиенти без петак. Продавах всичко: ножици, бръсначи, сечива, пили, сатъри, нощници и гребени, дърва … Опитах и със ягоди, с цветенца и бурми. Поправях даже всякакви бидета и чешми. Бездомен бродех денем със бричката си аз. И щях да свърша в Сена, но срещнах своя шанс. Возя се в кадилак по улиците на Париж, откакто живота разбрах и имам пари, имам малък хотел, и прислужници, и шофьор, вече всички ченгета ме приемат за свой, защото продавам оръдия, цеви, дула, къси и дълги, големи и малки, на колела и без колела - с най-различни цени, - и за вас, млади, стари, мъже и деца, продавам ги аз. Има много любители на този инструмент - дула имам за всички - всички бързо при мен!                                                   Продавам топове! Дулата от желязо изливат и коват, насочват ги с омраза в съседите отвъд. И всички имат бачкане и всеки като кон работи до припадък, но мисли и за дом. И взимат - плащат заеми на банкови лица … И правят несравняеми деца, дула, деца. Но всичко е напразно - когато порастат, за няколко си франка на фронта ще умрат. По улиците на земята бях търговец аз, но търговията ми тръгна прекалено: препълних вече гробищата - край на моя шанс, - няма вече хора, губя постепенно … Клиентите измряха със песен на уста. Вървя и пея в мрака и пак съм аз пеша. Сърцето ми подхвръква по улиците стари на града голям, танцувам карманьола, защото няма никой и съм сам.                                                       Топове за разпродажба!                                                       Топове за разпродажба!                                                       Топове за разпродажба!