Ад, I, 32
От здрача на
деня до здрача на нощта един леопард, в последните години на XII в., виждаше
дъски, отвесни железни пръчки, менящи се мъже и жени, калкан и може би канавка
със сухи листа. Не знаеше, не можеше да знае, че копнее за любов и жестокост и
за топлото удоволствие да разкъсва, и за вятъра с мирис на елен, ала нещо у
него се давеше и бунтуваше и Бог му рече в един сън: _Живееш и ще умреш в този
затвор, та един мъж, когото аз знам, да те погледне определен брой пъти и да не
те забрави, и да сложи твоя образ и твоя символ в едно стихотворение, имащо
своето точно място във вътъка на вселената. Търпиш затворничество, но ще си дал
една дума на стихотворението._ В съня Бог просветли грубостта на животното и то
разбра основанията и прие тази участ, но когато се разбуди, в него имаше само
неясно примирение, сърцато невежество, защото машината на света е прекалено
сложна за простотата на звяр.
Подир години
Данте умираше в Равена, тъй онеправдан и тъй самотен, както всеки друг човек. В
един сън Бог му заяви тайната цел на неговия живот и на неговия труд; очарован,
Данте най-сетне узна кой беше и какво беше и благослови своите горчивини.
Преданието разправя, че, пробуждайки се, почувствал, че бил получил и загубил
едно безкрайно нещо, нещо, което не можел да си възвърне, нито поне да съзре,
защото машината на света е прекалено сложна за простотата на хората.
Няма коментари:
Публикуване на коментар