сряда, 7 ноември 2012 г.

Иван Пейчев





И за какво са…



      И за какво са
      твоите дълги дни
      в които няма нищо
      освен гибел.
      Кому са нужни
      твоите безсъния
      изпълнени със смърт
      и помрачение.
      А твоето пробуждане,
      разстреляно
      от някакви мотоциклети,
      от коли,
      задъхани към своите
      канцеларии.
      Кому е нужно
      всичко туй,
      започващо със всеки
      Ден,
      завършващо със
      всеки ден,
      дори когато
      вън вали дъжда
      и никога не представлява
      трудност
      отварянето на прозореца
      веднъж за винаги.



Няма коментари:

Публикуване на коментар