Човека си отива…
Човека си
отива
постепенно,
а ние винаги
и вечно го
изпращаме
с усмивки
изгорени
от цигари,
с ръце
безкрайно
уморени от
сбогуване
и със очи,
които вечно
са изпращали
отиващия си.
О, постепенно
отиващия си
човек.
Кому е нужна
постепенността
на хората
или на нас,
за да си
вземем
сбогом
с толкова
безразличие,
със оня който
си отива
постепенно,
съпроводен
с усмивки
изгорени
от цигари,
с ръце
безкрайно уморени
от сбогуване
със
безразличие
което няма
място
във живота ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар