Единствено небето…
Единствено
небето
ще тъгува,
голямото
предесенно
небе,
когато ние
слезем
до морето
пресичащи и
улици
и хора
принадлежащи
само
на предметите
докарани от
някъде
с усилие
и все така
обсебили
града.
Ти не скърби.
Аз ще намеря
мръсната
ракия,
защото за
такива като
нас
остава смърт
ракия и море
и свобода
недоживяна от
мнозина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар