ПРАЗНИТЕ МЕСТА НА МИСЛИТЕ

40.
За богатите и бедните на Небето
357.
Има много мнения за приемането на Небето: някои смятат, че там се
приемат само бедните, а не богатите; други - че Небето е еднакво отворено и
за бедни, и за богати; трети - че богатите не могат да бъдат приети, освен ако
не се откажат от своите богатства и не станат като бедните. Всички
потвърждават своите мнение чрез Словото. Но онези, които правят разлика
между богати и бедни, що се отнася до Небето, не разбират Словото. Словото
по смисъл е духовно, а по букви е природно, ето защо онези, които го
разбират само в буквален смисъл, а не според духовния му смисъл, бъркат в
много неща, най-вече за бедните и богатите, като смятат, че за богатите е
толкова трудно да влязат на Небето, колкото за камила да премине през
иглено ухо, а за бедните е лесно, защото се казва: „Блажени бедните духом,
защото тяхно е царството небесно“ (Матей, 5:3; Лука, 6:20). Ала онези,
които знаят нещо за духовния смисъл на Словото, мислят другояче. Те знаят,
че Небето е за всички, които живеят във вярата и любовта - еднакво за бедни
и за богати. Кои точно се разбират в Словото под богати и кои под бедни, ще
се каже впоследствие. От многото беседи с ангелите и от общуването с тях
успях със сигурност да узная, че богатите отиват на Небето толкова лесно,
колкото и бедните; че човекът, който е живял в изобилие, не е изключен от
Небето, нито че ще бъде приет там, ако е бил все в нужда. Там има толкова
богати, колкото и бедни, а мнозина богати имат повече слава и щастие от
бедните.
358.
Ще си позволя най-напред да напомня, че човекът може да добива богатства и
да ги умножава колкото иска, стига да не върши това с измама и по лоши
начини. Може да яде и пие вкусни неща, ако не го прави цел на живота; да
обитава великолепни сгради, ако възможностите му го позволяват; да
разговаря с другите; да се отдава на забавления, да обсъжда светски
въпроси; няма защо да се разхожда, преструвайки се на благочестив, със
скръбно и печално изражение и наведена глава, а може да бъде радостен и
щастлив; няма защо да дава на бедните, ако не го води [искрено] съчувствие.
НЕБЕ И АД angeli-raja.eu 137 angels-heaven.org
Или накратко казано, може да живее, що се отнася до външната форма,
напълно като светски човек, което никак не ще му пречи да отиде на Небето,
стига вътре в себе си да мисли за Бога, както подобава, и да се държи искрено
и открито с ближния. човекът е такъв, каквито са неговите чувство и мисъл,
тоест, каквито са неговите любов и вяра - всичко, което върши външно, той
извлича от своя живот, понеже да вършиш означава да искаш, а да говориш
означава да мислиш; действието произтича от волята, а говоренето произтича
от мисълта. Ето защо, под думите, изречени в Словото, че човекът се съди
според делата и се награждава според постъпките, се разбира, че се съди и
награждава според неговите мисъл и чувство, от които идват делата или пък
които се съдържат в делата: без мисълта и без чувството действието е нищо,
понеже зависи изцяло от тях. От тук става ясно, че външното в човека не
върши нищо, ами неговото вътрешно е, от което зависи външното. Ето един
пример: онзи, който се държи искрено и не мами другите само по причина на
това, че се страхува от закона и се притеснява за доброто си име, т.е. за
своята чест или своята печалба, би мамил другите колкото може, ако този
страх не го сдържаше; неговите мисъл и воля са измамни, макар че делата му
външно изглеждат искрени; бидейки вътрешно неискрен и измамник, той носи
в себе си Ада; онзи пък, който се държи искрено и не мами другите, защото
това е срещу Господ и срещу ближния, дори да можеше да измами, не би
пожелал да го стори: неговата мисъл и неговата воля са съвестта -затова той
носи в себе си Небето. Делата им могат да изглеждат външно еднакви, но
вътрешно са напълно различни.
359.
И тъй, ако човекът може да живее както всички други във
външната форма: да богатее, да пирува, да живее в разкош и
да се облича изящно според своите положение и задължения, да се радва на
наслаждения и удоволствия. да изпълнява светски задачи заради своите
функции и занятия, или пък заради живота на душата и тялото, стига обаче
само да признава вътре в себе си Божественото и да желае добро на ближния
- става ясно, че не е толкова трудно, колкото мнозина вярват, да се намери
път към небесното царство; трудното е само да можеш да устоиш на любовта
към себе си и към света, да затрудниш тяхното преобладаване, защото от тук
идва всяко зло. Че това не е чак толкова трудно, както смятат, се разбира от
думите на Господ: „Вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене,
понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си;
защото игото Ми е благо, и бремето Ми е леко“ (Матей, 11:29-30). Игото на
Господ затова е благо, а бремето Му е леко, защото колкото човекът се
противи срещу злините, произтичащи от любовта към себе си и към света,
толкова бива воден той от Господа, не от себе си самия; след това, Господ в
човека също
се противи на злото и го отблъсква.
360.
След смъртта им говорих с някои, които, докато живели на земята, се
отрекли от света и се посветили на почти уединен живот, за да отделят своите
мисли от светското, да се отдадат на благочестиви размисли, като вярвали, че
така поемат по пътя към Небето. Но в другия живот те са тъжни, презират
НЕБЕ И АД angeli-raja.eu 138 angels-heaven.org
другите, които не им приличат, негодуват, задето не им е отредено повече
щастие, отколкото на останалите, смятайки, че са го заслужили, никак не се
грижат за другите и странят от задължението на взаимната обич, чрез която
става съединяването с Небето. Повече от всички копнеят за Небето, но когато
се издигнат до ангелските селения, предизвикват тревожност, която смущава
щастието на ангелите. Затова те се отделят, и след това отиват в пустинни
места, където водят същия живот, както на земята. Човекът може да се
оформи за Небето само на земята, [защото] тук са крайните проявления, в
които всяко чувство намира завършек. Ако то не се прояви или не прелее в
делата, както се случва на мнозина в обществото, чувството се задушава,
понякога дотам, че човекът повече не вижда ближния, а единствено себе си
самия. От тук става ясно, че животът на обич към ближния, т.е. да се държиш
открито и почтено във всяко деяние и при всяка служба, води на Небето, не
обаче животът на лагочестието, лишен от тях; следва, че упражняването в
обич [към ближния] и растежът на благата, идващи от такъв живот, могат да
съществуват, само доколкото човек е отдаден на делови занимания и не
съществуват, доколкото той се оттегля от последните. Ще кажа за това нещо
от опит; много от онези, които са се осветили на делови начинания и търговия
в света и чрез това са забогатели, сега са на Небето. Но малцина са там
онези, които на земята са добили почести и са станали богати в службата.
Така е, понеже, придобивайки блага и почит заради правилните и праведните
си решения по раздаването на изгодни и по-четни места, те толкова им се
отдали, че заобичали само себе си и света, като така отвърнали от Небето
своите мисли и чувства и ги извърнали към себе си самите; колкото повече
човекът обича себе си и света и вижда във всичко себе си и света, толкова
повече той се отчуждава от Божественото и се отдалечава от Небето.
361.
Участта на богатите на Небето е такава, че те живеят в по-голямо
великолепие от останалите: някои обитават дворци, където всичко сияе така,
сякаш е от злато и сребро, имат в изобилие всичко, необходимо за живота;
обаче те ценят не толкова предметите, колкото самата им полезност: нея
виждат ясно и сякаш в светлина, а златото и среброто им се струват като в
сянка и мъгла. Това е така, понеже на света те са обичали службата, докато
златото и среброто са ценели само доколкото били средства и помагачи за
делата. Самата служба сияе на Небето: службата на благото като злато, а
службата на истината като сребро. Каквато е службата, която са имали на
света, такова е тяхното богатство, такава е тяхната радост, такова е тяхното
щастие. Който служи на благото, той осигурява себе си и своите близки с не-
обходимите за живота неща, желае изобилие за [доброто на] своята родина и
своите ближни, за които богатият може да върши добро по много повече
начини от бедния. така душата може да се отдалечи от празния живот, който е
пагубен, понеже в него човекът, поради вроденото си зло, мисли за злото.
Тези служби са добри, доколкото съдържат в себе си Божественото, тоест,
доколкото човекът се съсредоточава върху Божественото и върху Небето,
като полага в тях своето благо, докато в охолството [съзира] само нещо, което
служи на благото.
362.
НЕБЕ И АД angeli-raja.eu 139 angels-heaven.org
Ала участта на богатите, които не са вярвали в Божественото, отблъсквали
са от духа си всичко, присъщо на Небето и Църквата, е противоположна: те са
пратени в Ада сред мръсотия, нещастие и нужда: на това се обръщат
богатствата, когато човек ги обича заради самите тях. Не само богатствата
обаче, но и самата им служба: живот в страсти, задоволяване на желания,
щото духът изобилно и свободно да се посвещава на безчестия, та човекът да
се издигне над другите, които презира. Тъй като нямат в себе си нищо
духовно, а само земно, тези богатства и техните служби се превръщат в
мръсотии; наистина, духовното в богатствата и тежите служби е като душата в
тялото и като небесна светлина във влажна почва: без него те гният, както
тялото без душа и влажната почва без светлина. Такава е съдбата на онези,
които са се съблазнили от богатствата и са се откъснали от Небето.
363.
Във всекиго след смъртта му остава неговото чувство или господстваща
любов, която не може да се изкорени във вечността, понеже човешкият дух е
напълно еднакъв с нея и (което е тайна) тялото на всеки дух или ангел е
външна форма на неговата любов, напълно съответстваща на вътрешния му
образ, тоест на неговите душа и дух. Ето защо, по лицата, жестовете, говора
може да се разбере какви са духовете; човекът на земята се познава така -
ако не се е научил да се преструва чрез лицето, жестовете, говора. От тук
може да се установи, че човек остава във вечността такъв, каквато е неговата
господстваща любов. Беше ми дадено да разговарям с някои, които бяха
живели преди седемнадесет столетия, чийто живот бе известен от написаното
по онова време, и разбрах, че още носят любовта, в която са се намирали то-
гава. От тук може да се види, че любовта към богатствата и тяхната употреба
остава във всекиго завинаги, и то същата, както на земята, обаче с тази
разлика, че богатствата на онези, които са си служили с тях за добри цели, се
превръщат, според своите служби, в удоволствия, а богатствата на онези,
които са ги използвали за зло, се превръщат в нечистотии, на които обаче те
се радват, както са се радвали в света на земните богатства, употребени за
зли служби. Тъкмо затова се радват на нечистотиите, защото мръсните
желания и гнусните безчестия, които богатствата са обслужили, а също
скъперничеството, което е любов към богатството без употреба, съответстват
на нечистотиите; духовната нечистота не е нищо друго.
364.
Бедните не отиват на Небето поради своята бедност, а поради своя живот;
животът следва всекиго, независимо дали е беден или богат; няма за единия
повече особено милосърдие, отколкото за другия; които са живели добре,
биват приемани, а онези, които са живели зле, биват отблъснати. При това
бедността също съблазнява и отдалечава човека от Небето, както охолството:
мнозина от бедните не са доволни от своята съдба, много са честолюбиви и
смятат богатството за благословия, така че, когато не го получат, изпадат в
гняв и мислят лошо за Божието провидение; завиждат на другите за благата и,
имат ли сгоден случай, се стремят да ги измамят; също така, живеят в нечисти
желания. Другояче е при онези бедни, които са доволни от своята участ, които
са усърдни и прилежни в делата, предпочитат работата пред безделието,
действат предано и разумно, като същевременно водят християнски живот.
Няколко пъти можах да говоря с духове, които принадлежаха към селското
НЕБЕ И АД angeli-raja.eu 140 angels-heaven.org
съсловие и към простия народ; през своя земен живот бяха вярвали в Бог,
бяха постъпвали правилно и праведно в своите дела; изпитваха любов към
познанието на истината, като искаха да разберат, що е обич към ближния и
що е вяра, понеже на света бяха слушали да се говори много за вярата, а пък
в другия живот слушаха да се говори много за обичта към ближния. Ето затова
им бе казано, че обич към ближния е всичко, което се отнася до живота, дока-
то вяра е всичко, което се отнася доктрината; че обич към ближния е да
желаеш и вършиш праведното и правилното във всички дела, докато вярата
означава да мислиш праведно и правилно; че вярата и обичта към ближния се
съединяват — така, както [се съединяват] учението и животът според него,
или така, както [се съединяват] мисълта и волята; че вярата се превръща в
обич към ближния, когато човекът желае и върши онова, което мисли за
праведно и правилно; че тогава вярата и обичта към ближния не са две
същности, а една. Те го разбраха и се зарадваха, казвайки, че на света не са
разбирали, че „да вярваш“ било различно от „да живееш".
365.
От това може да се установи, че богатите отиват на Небето също като
бедните, еднакво лесно и едните, и другите. Ако се смята, че за бедните било
лесно, а за богатите било трудно, това е от неразбиране на Словото там,
където се споменават богати и бедни. Под „богати" тук се разбират в духовен
смисъл онези, които изобилстват с познания относно благото и истината, ще
рече, принадлежащите към Църквата, където е Словото; под „бедни" се
разбират онези, които не притежават тези познания, обаче ги желаят,
следователно онези, които са извън Църквата- това ще рече, там, където
Словото го няма. Под облечения в порфир и висон богаташ, запратен в Ада,
се разбира юдейският народ, наречен богат, защото имал Словото и, значи,
познания за доброто и истината в изобилие. Ето защо, чрез дрехите от
порфир се означават познанията за благото, а с дрехите от висон се
означават познанията за истината. Под бедняка, които лежал пред вратата на
богаташа, искайки да се нахрани с трохите от неговата трапеза, а пък после
бил отнесен от ангелите на Небето, се разбират не-юдеите, които, лишени от
познания за благо и истина, все пак се стремят към тях (Лука, 16:19-31). Под
богатите, които били поканени на голям пир, обаче се извинили и не отишли,
също така се разбира юдейският народ, а под бедните, заели техните места,
се разбират не-юдеите извън Църквата (Лука, 14:16-24). Ще кажа също така
кой се разбира под богат, за когото Господ казва: „По-лесно е камила да мине
през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие" (Матей, 19:24).
„Богат" тук обозначава богатите в двата смисъла - както в духовния, така също
и в природния: богати в природен смисъл са онези, които изобилстват с
богатства и влагат в тях своето сърце; богати в духовен смисъл са онези,
които изобилстват на познания и науки, понеже това са духовните богатства, и
[които] чрез тях желаят със собствената си разумност да проникнат в онова,
което се отнася до Небето и Църквата. Но понеже това е против Божия
порядък, казва се, че по-лесно ще е камила да мине през иглено ухо, защото в
този смисъл камилата означава науката и знанието изобщо, а игленото ухо -
словната истина. Днес не се знае, че под камила и иглено ухо се разбира това,
понеже още не е открита науката, която учи какво означава в духовен смисъл
онова, което Словото казва буквално; във всяка частица от Словото има
духовно, но и природно значение, защото Словото - за да се извършва
НЕБЕ И АД angeli-raja.eu 141 angels-heaven.org
свързването на Небето със света, или на ангелите с човеците, след като вече
е прекъснала пряката връзка - е записано според чистите съответствия на
природното с духовното; от тук става ясно, какво именно да се разбира под
богати. Много места в Словото показват, че богати в духовен смисъл са
дарените с познания за благо и истина, като под богатства се разбират самите
познания, например:
Исай, 10:12-14; 30:6,7; 45:3, Иеремия, 17:3, 48:7, 50:36-37, 51:13; Даниил, 5:2-4,
Иезекиил, 26:7, 12, 27:1-36; Захария, 9:3-4; Псалм 45:12; Осия, 12:9;
Откровение, 3:17-18; Лука, 14:33 и други. Че като бедни пък в духовен смисъл
се обозначават онези, които нямат познания за благото и истинното, но все
пак ги желаят, може да се види от следните места: Матей, 11:5; Лука, 6:20-21;
14:21; Исай. 14:30, 29:19, 41:17-18; Софоний, 3:12, 13. Как всички тези места
са обяснени според духовния смисъл, може да се види в творбата „Небесни
тайни".