ПРАЗНИТЕ МЕСТА НА МИСЛИТЕ

51.
За първото състояние на човека след смъртта
491.
Има три състояния, през които човекът минава след смъртта, преди да
отиде на Небето или в Ада: първото е неговото външно състояние; второто е
неговото вътрешно състояние, и третото е подготвително състояние. През
тези състояния човекът минава в света на духовете. Ала някои не минават
през тези състояния, а веднага след смъртта се възнасят на Небето или
биват хвърляни в Ада; онези, които отиват веднага на Небето, са
възродените, подготвени за Небето още от света; онези, които са толкова
НЕБЕ И АД angeli-raja.eu 199 angels-heaven.org
възродени и подготвени, че трябва само да се очистят от природната
нечистота заедно с тялото, веднага биват взети от ангелите на Небето;
виждал съм дори хора, които само час след смъртта вече бяха възнесени на
Небето. Онези обаче, които са били вътрешно коварни, а външно са
изглеждали добри, тоест онези, които са били изпълнили своето лукавство
със злоба, а добрината са използвали като средство за заблуждение, биват
незабавно захвърляни в Ада; аз видях такива, които бяха запратени в Ада
веднага след смъртта; главата на един особено коварен човек отиде в
Преизподнята първа, чак после дойдоха краката; при други пък е другояче.
Освен това има и такива, които веднага след смъртта биват заключвани в
пещери и така се отделят от онези, които обитават света на духовете. Те ту се
пускат навън, ту се връщат в убежищата си. Това са онези, които под
граждански претекст са действали злостно срещу ближните. Но и едните, и
другите са малко в сравнение с онези, които пребивават в света на духовете,
като там се подготвят според Божия порядък било за Небето, било за Ада.
492.
Що се отнася до първото състояние, тоест външното състояние, човекът
влиза в него веднага след смъртта. Що се отнася до духа, всеки човек има
външно и вътрешно; външното на духа е онова, чрез което той пригажда
тялото на човека в света, преди всичко лицето, речта и жестовете, към живот
с другите в общество; а вътрешното на духа е присъщо на волята, и от тук на
мисълта, като рядко се проявява на лицето, в речта или жестовете, понеже
човек от детство свиква да показва приятелство, добронамереност и
искреност, скривайки помислите на своята собствена воля. Ето защо, във
външното всеки човек по навик води нравствен и граждански живот,
независимо какъв е вътрешно. Затова човекът почти не знае своите вътрешни
начала и рядко им обръща внимание.
493.
Първото състояние на човека след смъртта е същото като неговото
състояние на света, понеже тогава той е същият, що се отнася до външното -
лицето му е същото, речта му е същата, характерът му е същият, та дори
нравственият и гражданският живот са същите; ето защо човекът си мисли, че
още се намира на света, ако не обърне внимание какво има около него и
какво му казват ангелите - че сега вече е дух (гл.450) така единият живот
продължава в другия, а смъртта е само преходът.
494.
Приятелите и онези, които човек е познавал на света, разпознават
новодошлия не само по лицето и речта, но и по сферата на неговия живот, ако
се доближат. Когато някой в отвъдния живот мисли за другиго, той извиква в
мисълта си лицето му, а също и множество обстоятелства, които се отнасят
към неговия живот; щом като го стори, другият придобива присъствие, сякаш
привлечен или призован; това явление съществува в света на духовете,
защото там се съобщават мисли и защото там пространствата не са такива,
каквито са в природния свят (виж по-горе гл.191-199); ето защо всичките
новодошли в другия живот биват разпознати от своите приятели, роднини и от
НЕБЕ И АД angeli-raja.eu 200 angels-heaven.org
онези, които по някакъв начин са познавали, а също така говорят помежду си
и после общуват според приятелства в света; много пъти чувах хора, които
скоро бяха дошли в света на духовете, да се радват, виждайки пак своите
приятели, както чувах те също да се радват, че са дошли техните приятели.
Често съпрузи се събират и се радват на това повторно свързване, дори
съжителстват за по-дълго или по-кратко според насладата от съвместния
живот, които са водили на света. Но ако не ги е свързвала истинска
съпружеска любов, която е съединяване на душите съобразно небесната
любов, след известно време съжителство те се разделят. Ако обаче духовете
на съпрузите са били несъгласни един с друг и вътрешно са си били противни,
те се хвърлят в открита вражда, дори понякога се бият, ала не се разделят,
преди да преминат в следващото състояние, за което след малко ще стане
дума.
495.
Понеже животът на новодошлите духове не е много различен от техния
живот в природния свят и понеже не знаят нищо за своя живот след смъртта,
за Небето и за Ада, освен онова, което са научили от буквалния смисъл на
Словото и от тук, от проповедите, след като се начудят, че още са в тяло, че
имат всички сетива, каквито са имали на света, че виждат наоколо си същото
като на света, в тях се заражда силното желание да узнаят какво е Небето,
какво е Адът и къде се намират. После техните приятели ги наставляват
относно състоянието на вечен живот, водят ги из различни места и в разни
общности, понякога в градове, градини и паркове, повечето пъти
великолепни, понеже такива неща радват външното, в което все още
пребивават. Тогава те от време на време се завръщат към мислите за
състоянието на своята душа след смъртта, а също за Небето и за Ада, които
са имали в телесния живот, стигат дотам да негодуват, че съвсем нищо не са
знаели относно тези въпроси, както и че Църквата не е знаела. Почти всички
копнеят да разберат дали ще отидат на Небето; мнозина вярват, че ще
отидат, тъй като са живели на света според нравствените и гражданските
предписания, без да си помислят, че злите и добрите живеят външно сходно -
еднакво вършат добро на другите, еднакво ходят на църква, еднакво слушат
проповедите и еднакво се молят; обаче те не знаят, че външните действия и
външният култ не значат нищо, а само вътрешните, от които външните про-
изтичат. От няколко хиляди едва един знае какво представлява вътрешното,
че в него се съдържат Небето и Църквата на човека; още по-малко пък знаят,
че външните действия са такива, каквито са намеренията и мислите, а също
така любовта и вярата, от които те произлизат. Но дори когато ги наставляват
в това, те не вярват, че мислене и желаене могат да бъдат така важни и
придават важност единствено на думите и действията; такива са мнозина от
хората в християнския свят, които днес преминават в другия живот.
496.
Добрите духове проучват какви са новодошлите, и то по различни начини,
защото в първото състояние злите също говорят истини и вършат добро,
както добрите; понеже, както по-горе се каза, те също са живели нравствено
във външната форма, подчинявали са се на властта и законите, като така са
добили слава на открити и искрени, ловели са души, достигайки чрез това до
НЕБЕ И АД angeli-raja.eu 201 angels-heaven.org
почести и богатства. Но злите се разпознават най-вече по това, че обръщат
особено внимание на разговори за външното, съвсем малко обаче слушат
онези за вътрешното, каквото са истините и благата на Църквата и Небето.
Все пак те слушат такива разговори, но без внимание и радост; разпознават
се също по това, че често се извръщат към определени места и когато
останат сами, поемат по пътища, водещи към тях; от извръщането им към
някои места и от движението по пътищата към тях се разпознава каква е
любовта, която ги води.
497.
Всички духове, идващи от света, са свързани или с някое общество на
Небето, или с някое общество в Ада, но само относно вътрешното, което още
не е открито за тях, докато те са във външното. Така е, понеже външното ук-
рива и скрива вътрешното, особено при онези, които са вътре в злото; но
после щом влязат във второто състояние, вътрешното излиза наяве; тогава
тяхното вътрешно се открива, а външното заспива.
498.
За някои първото състояние на човека след смъртта трае дни, за други
месеци, за трети година, но рядко е повече от година; при всекиго е различно
според съзвучието или несъзвучието между вътрешно и външно; при всеки
вътрешно и външно следва да действат като едно и да си съответстват, тъй
като в света на духовете никому не подобава да мисли и желае едно, а пък да
казва и да върши друго. Всеки там трябва да бъде образ на своите чувства и
на своята любов; значи, какъвто е вътрешно, такъв трябва да бъде и външно.
Това е така, понеже външното на духа първоначално се разкрива и се
привежда в ред, за да служи като съответната основа за вътрешното.