ПРАЗНИТЕ МЕСТА НА МИСЛИТЕ

10.
Всеки ангел има съвършен човешки облик
73.
В предните две глави се показа как Небето като цяло и всяко небесно
общество отпращат към човека; от гореизложените причини, следва, че всеки
един ангел също наподобява човека. По същия начин както Небето е Човек в
най-голяма форма, небесното общество е Човек в умалена форма, а ангелът
е Човек в най-малка форма; понеже в съвършената форма, каквато е формата
на Небето, цялото наподобява частта, частта наподобява цялото. Причината
е, че Небето съставлява общност, която споделя всичко свое с всеки и всеки
получава всичко свое от общението. Ето защо, ангелът е получател и е
Небето в пределно малка форма, както е показано по-горе в съответната
глава. Също така човекът: колкото повече приема Небето, толкова повече
става негов приемник, Небе и ангел (виж по-горе, гл.57). Ето по какъв начин е
описано това в Книгата Откровение: „После измери стените му [имайки
предвид небесния Йерусалим - Бел. ред.], които бяха сто четирийсет и
четири лакти, с мярка човешка, която е и ангелска." (Откровение, 21:17).
Йерусалим тук е Църквата Господня, а в по-висш смисъл - Небето; стената е
истината, която го предпазва от нашествието на лъжите и злините; сто
четиридесет и четири е сборът на всички истини и блага; мярката е тяхното
качество; човекът е този, в когото всички истини и блага изобщо и в частност
се намират, този, в когото е Небето; а понеже чрез тях и ангелът е човек,
казва се, че мярката човешка е и ангелска. Такъв е духовният смисъл на тези
думи; без него някой не би разбрал, че стените на свещения Йерусалим са
мярката на човека и ангела.
74.
Нека сега се обърна към опита. хиляди пъти можах да видя, че ангелите
имат човешки облик, т.е. че са хора; говорих с тях като човек с човек, понякога
само с един, понякога с мнозина едновременно, и не видях при тях нищо,
което да ги различава по форма от човека. Чудил съм се неведнъж, че са
такива; за да не се каже, че това е зрителна измама или фантастично
видение, беше ми дадено да ги виждам в пълна будност, когато напълно
владеех своите телесни сетива и бях в състояние да възприемам ясно. Често
им разказвах как хората в християнския свят живеят в такава сляпа заблуда за
ангелите и духовете, щото вярват, че те са умове без форма, чисти мисли, за
които нямат друга представа, освен като за нещо от етера, надарено с живот.
Ето защо, понеже не приписват на ангелите и духовете нищо човешко освен
мисълта, хората вярват, че те не виждат, защото нямат очи, не чуват, защото
нямат уши, не говорят, защото нямат уста и език. На тези неща ангелите
отвърнаха, че знаят за това вярване на много хора в света, а също така, че то
властва в учените кръгове и, което ги учудва, сред свещениците. Те ми казаха
също причината за това: учените, стоящи начело, първи изключили човешката
идея за ангелите и духовете, разсъждавайки за тях според сетивността на
външния човек; но който мисли според нея, а не според вътрешната светлина
и според обща идея, присъща за всекиго, той не може да измисли нищо друго,
понеже сетивата на външния човек не схващат друго, освен природното, но не
и онова, което е над него; съответно, те не приемат нищо, свързано с
духовния свят. От тези учени предводители лъжовната представа за ангелите
се разпространила и сред другите, които не мислели сами, ами се уповавали
на чужд разум, а които мислят с чужди умове, първо приемат тяхната вяра и
после, когато се замислят със своя разум, трудно биха могли да отстъпят от
нея; ето защо мнозина съучастват в потвърждаване на лъжовната представа
[за ангелите и духовете]. После ми казаха, че простите по вяра и сърце нямат
това разбиране за ангелите, ами се придържат към идеята за тях като хора на
Небето; причината е, че те не са угасили чрез учението вътрешно присъщото
им от Небето естествено [разбиране], нито пък могат да разберат нещо, което
няма форма. Затова ангелите в храма, било изваяни, било изрисувани, се
изобразяват не иначе, а като човеци. За вътрешно присъщото [разбиране],
идващо от Небето, ми казаха, че то е Божественото въздействие върху онези,
които са в благото на вярата и живота.
75.
Като изхождам от целия ми опит, който сега вече брои доста години, мога
да кажа и да твърдя: ангелите по своя облик са същи хора, те имат лица, очи,
уши, гърди, ръце, китки, крака; виждат се един друг, чуват се и разговарят
помежду си; или накратко казано, нищо от присъщото на човека не им липсва,
освен че не са обвити в материално тяло. Гледах ги в светлина, която
многократно превъзхожда дневната светлина на света, и в нея различавах
техните лица по-отчетливо и по-ясно, отколкото лицата на хората по земята.
Можах да видя ангел от вътрешното небе; неговото лице беше по-блестящо и
по-светло, отколкото лицата на ангелите от по-нисшите небеса. Като го
разгледах добре [съзрях, че] той имаше човешка форма, съвършена във всяко
отношение.
76.
Нека се знае, че ангелите не могат да бъдат видени от хората с телесните
им очи, а с очите на духа, които е в човека, защото той идва от духовния свят,
а всичко телесно идва от природния; подобното вижда подобното, защото
двете са от едно и също начало. Освен това телесният орган на зрението,
тоест окото, е толкова груб, че, както всички знаят, не вижда дори по-малкото
в природата иначе, освен с увеличително стъкло, а още по-малко вижда
онова, което е над сферата на природата, тоест всичко от духовния свят. Но
все пак човек го вижда, когато се отвръща от телесното зрение и се открива
духовното му зрение; това става в онзи миг, когато Господу е угодно да видиш.
Тогава човек е убеден, че вижда с очите на тялото; по този начин Авраам, Лот,
Маноах и пророците са видели ангелите, така са видели Господ учениците
след възкресението; по същия начин аз видях ангелите. Тъй като виждат с
духовно зрение, пророците са наречени ясновидци, или тези, които имат
отворени
очи (Първа книга Царства, 9:9; Числа 23:3); моженето им да виждат така се
нарича отваряне на очите, както при слугата на Елисей, за което четем:
„Елисей се молеше и думаше. Господи! отвори му очите да види. И Господ
отвори очите на слугата, и той видя, и ето, цялата планина пълна с коне
и огнени колесници около Елисея" (Четвърта книга Царства, 6:17).
77.
Онези честни духове, с които често разговарях за всичко това, сърдечно
скърбяха, задето в Църквата има такова невежество за състоянието на
Небето, за духовете и ангелите. Те обидено казаха да съобщя на всички, че не
са умове без форма, нито пък етерни духове, ами имат облика на човеци, че
виждат, чуват, усещат така, както и онези, които са в света.