ПРАЗНИТЕ МЕСТА НА МИСЛИТЕ

34.
За свързването на Небето с човешкия род
291.
В църквата се знае, че всяко благо идва от Господа, а не от човека, и че
никой не бива да си приписва което и да е добро; известно е също така, че
злото идва от дявола. Ето защо говорещите според учението на Църквата каз-
ват за онези, които вършат добро, говорят и проповядват благочестиво, че са
водени от Господа, докато обратното важи за онези, които живеят в злото и
говорят нечестиво. Това не би могло да бъде, ако човекът не беше свързан с
Небето и Ада, ако тази връзка не ставаше чрез неговата воля и чрез неговия
разум, защото чрез тях тялото действа, а устата говори. Сега ще се каже какво
представлява тази връзка.
292.
При всеки човек има добри и лоши духове: чрез добрите духове човекът се
свързва с Небето, а чрез злите духове се свързва с Ада; както първите, така и
вторите са от света на духовете, които е между Небето и Ада; за този свят ще
стане дума подробно по-нататък. Когато духовете идват при човека, те
проникват в цялата му памет, като от там влизат в цялата му мисъл; злите
духове се настаняват в онези места от паметта и мисълта, които принадлежат
на злото, докато добрите духове отиват там, където се намира доброто.
Духовете изобщо не съзнават, че са вътре в човека, но докато са в него,
смятат, че всичко, принадлежащо на неговата мисъл и на неговата памет, им
принадлежи. Не виждат човека, защото видимото в нашия свят на слънчева
светлина е скрито за техните очи. Господ има голямата грижа духовете да не
научават, че са в човека, защото, ако случайно узнаят това, ще заговорят с
него и тогава злите духове ще го погубят; понеже злите духове, бидейки
свързани с Ада, желаят да погубят човека — не само като душа, тоест като
вяра и любов, но и като тяло. Друго е, когато духовете не говорят с човека:
НЕБЕ И АД angeli-raja.eu 108 angels-heaven.org
тогава те не знаят, че от него идва онова, за което мислят и за което си
говорят (понеже те говорят помежду си като хората), но вярват, че всичко това
е тяхно собствено, а всеки обича и цени онова, което му принадлежи. Ето
защо те са принудени да обичат и ценят човека, въпреки че не го съзнават. Че
такава връзка на духовете с човека съществува, ми е толкова познато от
много години непрестанен опит, щото нищо не познавам по-добре.
293.
Духовете, които общуват с Ада, са свързани също с човека, защото човекът
се ражда в злини от всякакъв вид, така че първо неговият живот произтича
единствено от злините; ето защо, ако с човека не бяха съединени духове,
сходни с него, той не би могъл да живее, нито би могъл да се удържа от
своето зло и да се възражда. Злите духове го удържат в неговия живот, докато
добрите духове го отклоняват от него; двата вида духове го държат в равнове-
сие; бидейки в това равновесие, човек е свободен, тоест може да се откъсне
от злините, да се извърне към доброто и да го посее в себе си, което не би
могло да стане, ако той не бе свободен; но той не би могъл да бъде свободен,
ако духът от Ада не му въздействаше от една страна, а пък духът от Небето -
от друга, докато самият човек се намира по средата. Беше ми показано, че
човешкият живот, доколкото е в човека по наследство и значи от него самия,
не би бил нищо, ако на човека не беше позволено да върши зло, както и пак
би бил нищо, ако човекът не беше свободен. Никой не би могъл по принуда да
върши добро, тъй като всяко дело, сторено по принуда. не трае дълго; докато
благото, което човек приема свободно, пуска корени в неговата воля и става
сякаш негово собствено; ето защо човекът общува както с Ада, така и с
Небето.
294.
Сега ще се каже какво е общуването с Небето чрез добрите духове, какво е
общуването с Ада чрез злите духове, и от тук, каква е връзката на Небето и на
Ада с човека. Всички духове от света на духовете общуват с Небето или с
Ада: злите духове - с Ада, добрите духове - с Небето. Небето е разделено на
общества, Адът - също; всеки един дух принадлежи към някое общество,
съществува чрез неговото въздействие и действа заедно с него; ето защо
човек се съединява, също като с духовете, било с Небето, било с Ада и дори с
онова общество там, към което принадлежи със своите чувства и своята лю-
бов. Тъй като всички общества на Небето са разделени според любовта към
благото и истината, а пък всички общества в Ада - според любовта към злото
и лъжата. За небесните общества могат да се видят гл.41-45 и после гл.148-
151.
295.
Към човека са придадени такива духове, какъвто е сам той относно чувствата
или относно любовта, но добрите духове са му пратени от Господ, докато
злите духове човекът сам призовава. Духовете в човека се менят според
промените на неговите чувства; едни са те в детството, други в юношеството,
едни са в младостта, други в мъжеството, трети са в старостта. В ранното
детство при него са духове, които живеят в невинността, т.е.. общуват с
НЕБЕ И АД angeli-raja.eu 109 angels-heaven.org
Небето на невинността, вътрешното или третото небе; през късното детство
при него са духовете, на които е присъща любов към познанието и те общуват
с крайното или първото небе; по времето на юношеството и младостта при
човека са духове, на които е присъща любов към благото и истината - тоест
такива, които пребивават в разумността, общувайки с второто или средното
небе; в старостта пък при човека са такива духове, които пребивават в
мъдрост и невинност, общуват с вътрешното или третото небе. Обаче това
придаване — дело на Господ — се отнася само до онези, които могат да се
преобразят или възродят. Друго е при онези, които не могат да се преобразят
или възродят: към тях също са придадени добри духове, които да ги
въздържат от злото, доколкото е възможно, но прякото свързване на тези хора
е със злите духове, общуващи с Ада; ето защо, духовете са същите като
хората, към които са придадени: ако обичат себе си, ако са сребролюбиви, ако
са отмъстителни, ако са прелюбодейци, свързаните с тях духове са същите и
обитават, така да се каже, в лошите им чувства. Колкото по-малко добрите
духове удържат човека от злото, толкова повече злите го разпалват, и колкото
повече злите страсти властват, толкова повече злите духове се прилепват към
него и не си отиват. Ето защо, злият човек се свързва с ада, докато добрият
човек се свързва с Небето.
296.
Човекът бива управляван от Господ чрез духовете, защото е извън небесния
порядък; раждайки се в адски злини, и значи напълно срещу Божия порядък,
човекът трябва да се върне в порядъка, а може да се върне там само чрез ду-
ховете. Различно щеше да бъде, ако човекът се раждаше в благото, тоест,
според Божия порядък, защото тогава Господ нямаше да го управлява чрез
духовете, а чрез самия порядък, тоест, чрез общото въздействие. Общото
въздействие ръководи човека относно онова, което преминава от мисленето и
желанието в действие, следователно ръководи човека относно думите и
делата, като и двете протичат според природния порядък, с който обаче
придадените към човека духове нямат нищо общо. Също така и животните са
управлявани чрез общо въздействие от духовния свят, понеже пребивават в
порядъка на своя живот, който не са могли да извратят, или да разрушат, тъй
като нямат разсъдък. За разликата между човека и животните виж по-
горе,гл.39.
297.
Що се отнася по-нататък до свързването на Небето с човешкия род, то
трябва да се знае, че Самият Господ прониква във всеки един човек според
небесния порядък, колкото във вътрешните, толкова и в крайните му начала,
предразполага го към приемане на Небето. Той управлява крайните начала
чрез вътрешните и същевременно управлява вътрешните чрез крайните,
държейки в непрекъсната връзка всичко и всякое при човека; това
въздействие на Господ се нарича непосредствено, а другото въздействие,
което става чрез духовете, и което съществува из първото, се нарича косвено.
Прякото въздействие, деяние на Самия Господ, произтичайки от Неговата Бо-
гочовешкост, прониква във волята на човека, а пък от волята прониква в
неговия разум, т.е. прониква в благото на човека, а чрез благото прониква в
неговата истина или, което е същото, в любовта, а чрез любовта във вярата;
НЕБЕ И АД angeli-raja.eu 110 angels-heaven.org
но не обратно, нито пък, още по-малко, във вярата без любовта, или в
истината без благото, или в разума без волята. Това Божие въздействие,
което е непрекъснато, при добрите се приема в благото, но не и при лошите,
при които то бива или отблъсквано, или задушавано или изкривявано, така в
духовен смисъл техният живот е равен на смърт.
298.
Духовете, придадени към човека, както онези, които са свързани с Небето,
така и онези, които са свързани с Ада, никога не му влияят със своята памет и
мисъл, понеже, ако започнат да му въздействат със своите мисли, човекът ще
смята, че онова, което е тяхно, му принадлежи (виж по-горе гл.256). Все пак,
само чрез духовете в човека прониква любовта към благото и истината от
Небето и любовта към злото и лъжата от Ада. Значи, доколкото чувствата на
човека се съгласуват с онова, което му въздейства, дотолкова той ги приема в
своята мисъл, понеже вътрешната му мисъл изцяло се определя от неговите
чувства или от неговата любов. От друга страна обаче, доколкото чувствата
не се съгласуват с небесните или адските влияния, дотолкова човекът не ги
възприема; от тук става ясно, че духовете не внушават на човека мисълта, а
само чувството на любов към благото или любов към злото, че човекът има
избор, понеже е свободен, значи, може чрез мислите да приеме доброто и да
отхвърли злото, защото знае от Словото какво е добро и какво е зло. Онова,
което човекът приема в мисълта от чувствата, той го усвоява, обаче не
усвоява онова, което не приема; от тук може да се установи какво е въздейст-
вието на доброто от Небето и въздействието на злото от Ада при човека.
299.
Дадено ми бе да разбера от къде идват човешката тревога, мъката на душата
и вътрешната тъга, която наричат меланхолия; има духове, които все още не
са се съюзили с Ада, понеже са в първото си състояние — за него ще говоря
по-нататък, когато стане дума за света на духовете; те обичат несмилаеми и
вредни вещества, като остатъците от храна, гниещи в стомаха, и затова се
лекуват към местата в човека, където има такива вещества, защото им
доставят радост; там те разговарят помежду си според своята любов към
злото и чувствата на тяхната реч влияят върху човека: ако са противни на
чувствата на човека, той изпитва тъга и меланхолично безпокойство, а ако се
съгласуват с тях, той изпитва радост и веселост. Тези духове се появяват
близо до стомаха, някои отдясно, други отляво, някои отдолу, други отгоре,
някои по-близо, други по — далеч - различно според чувствата, които
изпитват. Опитът ме научи и ме убеди, че от тях произтича душевната
тревога; видях ги, чух ги, усетих тревогата, която пораждаха, говорих с тях;
когато си отиваха, тревогата спираше; когато се връщаха, и тревогата се
връщаше; усещах, че тя нараства и намалява според тяхното приближаване и
отдалечаване. От тук разбрах защо някои, които не знаят що е съвест, понеже
я нямат, приписват тъгата на стомашни болки.
300.
Обаче свързването на Небето с човека не е като връзката на един човек с
друг, понеже е съединяване с вътрешното начало, присъщо на неговия дух,
НЕБЕ И АД angeli-raja.eu 111 angels-heaven.org
тоест, съединяване с духовния или вътрешен негов човек, а с неговия
природен или външен човек има връзка чрез съответствията, за която ще се
говори в следващата глава, където става дума за свързването на Небето с
човека чрез Словото.
301.
Там ще кажем, че свързването на Небето с рода човешки и неговото
свързване с Небето е такова, щото първото зависи за своето съществуване от
второто, и обратно.
302.
Като говорих с ангелите за свързването на Небето с човешкия род, казах:
хората на църквата също заявяват, че всяко благо идва от Господ и при
човека има ангели, но малцина вярват, че те са свързани с човека, а още по-
малко, че обитават в неговата мисъл и неговото чувство. На това ангелите ми
отвърнаха, че знаят за тези вярвания по света, особено в църквата, което ги
учудваше, защото там все пак съществува Словото, учещо хората за Небето и
за свързването му с човека; това свързване е такова, че човекът никак не би
могъл да мисли без духовете. придадени към него, и неговият духовен живот
зависи от това свързване. Казаха ми също така причината за невежеството по
този въпрос: човекът вярва, че живее сам по себе си, без връзка с Първото
Битие на живота, и не знае, че тази връзка става чрез Небето и ако бъде
прекъсната, човекът веднага ще падне мъртъв. ако повярва, че всяко благо
идва от Господ, а всяко зло идва от ада - както всъщност стоят нещата - човек
не ще си приписва заслуги за доброто, нито ще му се вменява злото, понеже
във всяко благо, което той мисли или върши, ще съзира Господ, а пък всяко
зло, което му влияе, ще отпраща натам, откъде е дошло — към Ада. Но
понеже човекът не вярва в никакво въздействие от Небето или от Ада, смята,
че всичко, което мисли и желае, бива в него самия и идва от него самия, той
прави злото свое собствено притежание, докато благото, което му въздейства,
осквернява с чувството, че е негова заслуга.