ПРАЗНИТЕ МЕСТА НА МИСЛИТЕ

36.
За това, че Небето и Адът произлизат
от човешкия род
311.
В християнския свят изобщо не се знае, че Небето и Адът идват от човешкия
род. Вярва се, че ангелите са сътворени изначално и от тях произлиза Небето,
докато Дяволът или Сатаната бил ангел на светлината, но щом се
разбунтувал, бил изхвърлен [от Небето] заедно със своите следовници, и че
от тук произлиза Адът. Ангелите крайно се учудват, задето сред християните
има такова вярване, а още повече пък, че съвсем нищо не се знае за Небето,
когато все пак то е главната доктрина на Църквата. Но Виждайки, че властва
такова невежество, те сърдечно се зарадваха, че сега Господу е станало
угодно да разкрие [на хората] много тайни за Небето и Ада, като разсее,
доколкото е възможно, мрака, които всеки ден нараства, понеже църквата е
стигнала до своя край. Те искаха да потвърдя чутото от устата им: че на
цялото Небе няма нито един ангел, който е изначално сътворен, нито в Ада
има дявол, който, сътворен като ангел на светлината, да е бил захвърлен там.
Там - на Небето или в Ада - всички произхождат от човешкия род; на Небето
са онези, които са живели на света в небесните любов и вяра, а в Ада са
онези, които са живели според адските любов и вяра.. Адът в цялост се
нарича Дявол и Сатана: адът отзад е Дявол и там са онези, които наричат зли
гении, а пък адът отпред, където са онези, които наричат зли духове, е
Сатана. Какъв е единият Ад и какъв е другият, ще се Каже впоследствие.
Казаха, че християните се вкопчват в такова вярване за обитаващите Небето
и обитаващите Ада поради няколко места в Словото, разбрани единствено в
буквалния смисъл, без да бъдат осветлени и разяснени чрез истинската
доктрина, произлизаща от Словото. Все пак, буквалният смисъл, когато не е
просветлен от истинската доктрина, води ума настрани, откъдето произтичат
[разни видове] невежества, ереси и заблуждения.
312.
Хората от Църквата смятат така по причина на вярването си, че никой човек
няма да отиде на Небето или в Ада преди Страшния съд, за който Църквата
учи, че всичко видимо пред очите ще погине и ще се замени от новото, че
душата ще се върне при своето тяло и човекът пак ще заживее като човек.
Това вярване съдържа другото - за ангелите като изначално сътворени, защо-
то не може да се мисли, че Небето и Адът произхождат от човешкия род, ако
се смята, че никой човек не ще отиде на Небето или в Ада преди свършека на
света. Но за да убедя хората, че не е така, беше ми дадено да общувам с
ангелите, а и да говоря с онези от Ада, вече много години, понякога от ранна
утрин до късна вечер, чрез което да бъда осведомен за Небето и за Ада. Това
НЕБЕ И АД angeli-raja.eu 117 angels-heaven.org
ми се даде, щото човекът на Църквата да не остане в своето грешно вярване
относно възкресението при Страшния съд, за състоянието на душата
дотогава, за ангелите и за Дявола. Понеже това вярване е погрешно, то носи
мрак, като при онези, които мислят според собствения си разум, поражда
първо съмнения, а после ги довежда до отрицание. Такива хора се питат: как е
възможно цялото небе с толкова много светила, със Слънцето и Луната, да се
разруши и да изчезне? По какъв начин звездите от Небето могат тогава да
паднат на земята, щом са много по-големи от нея? Как телата, оглозгани от
червеите, отдавна изтлели и разпилени по всички ветрове, могат да се
съберат отново, за да приемат своята душа? Къде междувременно се намира
душата, какво е тя без чувствата, които е имала в тялото? Има още много
подобни въпроси, които, бидейки неразбираеми, изпадат извън областта на
вярата, а при мнозина унищожават вярата в живота на душата след смъртта,
в Небето и Ада, а с това и във всичко останало, отнасящо се към вярата на
Църквата; че тези въпроси погубват вярата, показват думите на онези, които
се питат: кой от Небето или Ада е дошъл да разкаже за тях?; какво е човек да
гори във вечен огън?; какво е денят на Страшния съд, напразно ли е чакан от
векове? Плюс много други въпроси, които са отрицание на всичко. Онези,
които мислят така, обикновено се вдават в светските проблеми. За да не се
смятат за учени и знаещи, за да не смущават и за да не съблазняват простите
по сърце и по вяра, за да не скриват с адски сенки идеите за Господ, за
Небето, за вечния живот и за онова, което зависи от тях, Господ отвори
вътрешните начала на моя дух и чрез това ми бе дадено да говоря с всички,
които познавах в телесния им живот, след като бяха умрели. С някои от тях
говорих с дни, с други — месеци, с трети по цяла година; говорих с толкова
много, че мисля да са над сто хиляди; много бяха от Небето, много бяха и от
Ада. С някои от тях приказвах само два дни след тяхната кон чина и им
разказвах как в момента се извършват последните приготовления и ритуали
за погребението. Те отговаряха, че добре правят, като изхвърлят онова, което
им е служило за тяло при техните деяния на света. Молеха ме да кажа, че не
са мъртви, а че живеят като хора, също както преди, само са преминали от
един свят в друг, като не са загубили нищо от предишното, защото пак
обитават в тяло с всичките му усещания, имат воля и разум, както преди, имат
същите мисли и чувства, същите стремежи, каквито са имали на земята.
Мнозина от скоро умрелите, забелязвайки, че живеят като хора, както преди,
при това в същото състояние (тъй като след смъртта първото състояние на
всеки човек е като онова, в което е бил на света, а после постепенно започва
да се изменя и да преминава било на Небето било в ада), изпитваха нова
радост, задето живеят и казваха, че още не могат да повярват. Мнозина се
учудваха защо са били в такова невежество и слепота за своето жизнено
състояние след смъртта си, а още повече, че в такова невежество и слепота
са хората на Църквата, които все пак би трябвало да бъдат много по-осветени
по тези въпроси от всички останали хора по земята. Така те тепърва виждаха
причината за това невежество и тази слепота -именно, че външното, т.е.,
светското и телесното, дотолкова било завоювало и изпълнило техните умове,
щото те не можели да се издигнат до небесната светлина и да осъзнаят
проблемите на Църквата отвъд доктриналното. Когато телесното и светското
биват обичани толкова много, колкото днес, умът се изпълва с мрак, се опита
да проникне по — далеч от буквата на църковното.
НЕБЕ И АД angeli-raja.eu 118 angels-heaven.org
313.
Много от учените на християнския свят се изумяват, когато, след като умрат,
се виждат в тяло, облечени в дрехи, и обитаващи домове, също както в света,
а когато извикат в своята памет какво са мислили за живота след смъртта, за
душата, за духовете, за Небето и за Ада, обзема ги срам: обявяват мислите си
за безразсъдни и казват, че вярата на простите [хора] съдържа повече мъд-
рост отколкото техните мисли. Бяха проучени онези учени, които се
утвърждават в такива вярвания и приписват всичко на природата; оказа се, че
техните вътрешни начала са напълно затворени, докато външните им начала
са напълно отворени, което показва, че те гледат не Небето, а света, и с това,
Ада; защото, колкото повече са отворени вътрешните начала, толкова повече
човекът гледа към Небето; Колкото повече вътрешните начала са затворени,
а външните са отворени, толкова повече той гледа към Ада; Вътрешните
начала при човека са създадени за това, за да възприемат всичко от Небето,
а външните са създадени, за да приемат всичко от света. [Ето защо] онзи,
който приема само света, без същевременно да приема Небето, приема Ада.
314.
Че Небето произлиза от човешкия род, може да бъде установено дори чрез
обстоятелството, че ангелският дух и човешкият дух са сходни: както единият,
така и другият се радват на способността да разсъждават, да възприемат и да
желаят; и двата са създадени, за да приемат Небето. Така че човешкият дух е
също толкова мъдър, колкото и ангелският; но не е толкова мъдър на този
свят, защото пребивава в земно тяло, където неговият духовен ум мисли
съгласно природното. Иначе стоят нещата, когато умът се освободи от своята
връзка с тялото: тогава духът вече не мисли природно, а духовно; като мисли
духовно, той мисли непонятни и неизразими за природния човек мисли,
добива мъдрост, еднаква с ангелската. От тук може да се установи, че
вътрешното начало, онова, което наричат дух на човека, в своята същност е
ангел (виж по-горе гл.57); веднъж прекратена връзката му с земното тяло, той,
също както и ангелът, добива човешка форма. За това, че ангелите имат
съвършена човешка форма, може да се види по-горе (гл.73-77). Но когато
вътрешният аспект на човека не е разкрит отгоре, а само отдолу, тогава той,
след като се отдели от тялото, макар в човешки образ, добива ужасна и
дяволска форма, понеже не може да гледа нагоре — към Небето, а само
надолу - към Ада.
315.
Онзи, който знае за Божия порядък, може да разбере, че човекът е създаден,
за да бъде ангел, понеже човекът е крайният предел на порядъка (гл.304), в
който може да се образува всичко, принадлежащо на небесната и ангелската
мъдрост, онзи предел, който може да ги възстановява и умножава. Божият
порядък никога не се спира по средата и не образува нищо без краен предел,
защото не би бил в своите пълнота и съвършенство, ами отива до последната
степен; едва когато стигне до нея, той започва да формообразува. Чрез
събраните тук средства той се възстановява и се умножава още повече, което
става посредством пораждания (per procreationes). Ето защо последната
степен е разсадникът на Небето.
НЕБЕ И АД angeli-raja.eu 119 angels-heaven.org
316.
Господ е възкръснал не само като дух, но също като тяло, понеже, докато бил
в света., Той прославил цялата Си човешкост, тоест, направил я Божествена.
Всъщност душата, която е в Него от Отца, била Самата Божественост, а
сътвореното тяло, бидейки подобие на душата, тоест на Отца, също станало
Божествено. Ето защо Господ, както никой от гората, възкръснал духом и
телом. Той го по-казал пред своите ученици, които, като Го видели, помис-
лили, че виждат дух ето неговите думи: „Вижте ръцете Ми и нозете Ми. Аз
съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости,
както виждате Мене, че имам.“ (Лука, 24:39). Чрез това Той посочил, че е
човек не само духом, но и телом.
317.
За да се знае, че човекът живее след смъртта и че отива на Небето или в Ада
според своя земен живот, ми се показаха множество неща относно
състоянието на човека след смъртта; за тях ще се говори впоследствие,
когато стане дума за света на духовете.