ПРАЗНИТЕ МЕСТА НА МИСЛИТЕ

6.
Небесата се състоят от безброй общества
41.
Ангелите от всяко небе не са заедно на едно място, а са разделени на по-
големи и по-малки общества според разликите в благото на любовта и вярата,
в което пребивават. Онези, които притежават едно и също благо, съставляват
едно общество; благата на Небето са безкрайно разнообразни; ето защо,
всеки ангел притежава свое собствено благо.
42.
На Небето ангелските общества се намират на различни разстояния едно
от друго според родовото и видовото различие на благата, тъй като
разстоянията в духовния свят произхождат не от нещо друго, а от разликите
във вътрешното състояние: следователно, разстоянията на Небето зависят от
разликите в състоянията на любовта. Ето защо ангелите, които най-много се
различават, са най-отдалечени един от друг, онези, които се различават по-
малко, са по-близки, докато еднаквите пък изграждат едно цяло.
43.
По същия начин са разделени членовете на едно общество; онези които са
по-съвършени, тоест показват повече благо, и от там - любов, мъдрост и
разум, са в средата. По-малко съвършените, които разкриват по-малка степен
на благо, са около тях на разстояния, според колкото намалява [степента на]
тяхното съвършенство. Това напомня начина, по който светлината отслабва
от центъра към периферията: онези, които са в средата, са най-силно
осветени, докато разположените към краищата биват все по-слабо
осветявани.
44.
Ангелите, които си приличат, сякаш от само себе си се събират със
себеподобни, защото така се чувстват сред свои, като вкъщи, докато с другите
са като чуждоземци, като извън дома. Щом са сред своите, те имат пълната си
свобода, и от там - радват се напълно на живота.
45.
От тук става ясно, че благото свързва всички жители на Небето, и че
ангелите се различават според неговото качество; обаче не ангелите се
свързват така: събира ги Господ, от когото идва благото. Сам Той ги води,
свързва, разделя и им отрежда толкова свобода, колкото тяхното благо
позволява; така Той запазва всекиго в живота на неговата любов, неговата
вяра, неговата мъдрост и разумност, а следователно - дарява му щастие.
46.
Всички ангели, които споделят едно и също благо, се разпознават помежду
си, както хората тук, на света, разпознават своите близки, своите роднини,
своите приятели, дори никога преди да не са ги виждали. Нещата стоят така,
защото в другия живот не съществуват други близости, родства и
приятелства, освен духовните, отнасящи се към любовта и вярата. На няколко
пъти, когато бях в духа, т.е. извън тялото, общувайки с ангелите, ми бе дадено
да видя това. Забелязах някои измежду тях, които сякаш познавах още от
детинство, докато други ми изглеждаха напълно непознати. Онези, които са
ми изглеждали познати от дете, са били в същото духовно състояние като
моето, а пък онези, които са ми изглеждали непознати, са били в различно
състояние.
47.
Всички, които образуват едно ангелско общество, общо взето си приличат по
лице, но не си приличат в детайлите. Как така има прилики в общото и
разнообразия в частното, може да се разбере също от това, което виждаме на
земята: знайно е, че всеки народ носи общ белег на лицето и очите, по които
го познават и той се разпознава сред другите народи, още повече едно
семейство - сред други; много по-съвършено е устроено това на Небето: там
всички вътрешни чувства проличават и просветват по лицето, което
представлява тяхна външна и изявена форма; на Небето не можеш да имаш
друго лице, освен изразяващото твоите чувства. Беше ми показано и как
общата прилика варира в особеностите на индивидите от едно общество.
Онези ангелски лица, които ми се явяваха, варираха според състоянията на
благото и истинното, каквито те са сред членовете на едно общество. Тези
промени продължаваха дълго време, но забелязвах, че едно и също общо
лице оставаше постоянно като основа, а всички останали бяха само негови
отклонения и разширения. Чрез това лице проличаваха чувствата на цялото
общество, според които претърпяват промени лицата на неговите обитатели,
понеже, както казахме по-горе, лицата на ангелите са образи на тялото
вътрешно състояние, това ще рече, на чувства, породени от любовта и
вярата.
48.
Ето защо, онзи ангел, който се отличава с особена мъдрост, веднага вижда в
лицето на другия какъв е той; на Небето никой не може да скрие чрез
изражение на лицето вътрешното си състояние и да се преструва; изобщо,
там не можеш да лъжеш и да мамиш чрез хитрост или лицемерие. Случва се
понякога в обществата да проникват лицемери, обучени да скриват своите
вътрешни чувства и да се държат външно така, щото да добиват формата на
благото, в което пребивават членовете на обществото, като чрез това лъжат
ангелите на светлината. Обаче не могат да останат дълго там - чувстват
вътрешна тъга, измъчват се, лицата им посиняват и те почти издъхват; тези
промени настъпват вследствие на тяхната противоположност спрямо живота,
който ги повлиява и им въздейства. Ето защо те сами се хвърлят в Ада, при
своите себеподобни, и не дръзват никога повече да се изкачват към Небето.
Тях имат предвид като онзи, който е сред гостите, поканени на сватбата, без
да бъде облечен в сватбарска премяна, и бива хвърлен във външната
тъмнина (Матей, 22:11-14).
49.
Всички общества на Небето общуват помежду си, обаче не чрез явна
връзка. Малцина излизат от своето общество и отиват в друго, понеже да
излезеш от обществото е като да излезеш от себе си или от своя живот и да
преминеш в друг, който не ти подобава. Но всички общуват чрез
разпростирането на сферите, които произтичат от живота на всеки; сферата
на живота е изпълнена с чувствата на любовта и вярата. Тази сфера се
разпростира толкова по — надалеч и толкова по — нашироко върху околните
общества, колкото по-вътрешни и по-съвършени са чувствата. Ангелите
притежават разумност и мъдрост, определени от нейното (на сферата - Бел.
ред.) простиране; онези, които са в средата на вътрешното небе,
разпростират своите сфери из цялото Небе; ето защо, всички ангели общуват
с всеки ангел, и всеки общува с всички останали. Но за простирането на
сферите подробно ще се говори по — нататък, когато ще обясним небесната
форма, съобразно която са разположени ангелските общества, а също така,
когато се стигне до разумността и мъдростта на ангелите, защото всяко
разпространение на чувствата и мислите зависи от тази форма.
50.
По-горе се каза, че на Небето съществуват по-големи и по-малки общества;
големите общества се състоят от десетки хиляди, по-малките общества - от
няколко хиляди, а най-малките общества - от стотина ангели. Има и такива
ангели, които обитават самотно, сякаш сами са си дом и сами са си
семейство. Макар живеейки разпръснати, те са подредени пак така, както и
живеещите в общества: по-мъдрите са в средата, а по-простите обитават по
краищата. Те са по-близки до божествената власт на Господ и са най-добрите
ангели.