Иван Пейчев

* * *

                                                       На Анна

Понякога се връща всичкото ни минало,

понякога животът ми е лош

и пия най-горчивото си вино,

замръквам в най-безсънната си нощ.

В обреченост, тревога и съмнение

аз чезна безнадеждно уморен

и много близо в този миг до мен е -

докосва ме и мракът с дъх

на кървав залез, вятърът студен.

И няма никой, само ти, добрата,

си между мен и оня страшен мрак,

и спира, и задържа ме ръката ти,

тъй ласкава, тъй нежна и добра.

Благодаря ти, хубава и моя,

за дружбата без укор мълчалив,

за светлината тиха и спокойна

в кафявите замислени очи.

За верността във трудната минута,

за близостта, с която ти ме сгря,

за ласките във есенната утрин,

за твоята любов благодаря.