* * *
Аз исках да напиша стихове
за гъвкавото злато на косите ти,
за люляка във нашата градина.
Но спря дъжда и над стобора вехт
по влажните квадрати на асмите
небето просна дрехата си синя.
И изведнъж внезапна тишина,
дълбоко тиха, всеки кът застила,
небето губи своята прозрачност.
Не се присмивай, аз разбирам сам,
че вместо в търпеливата мъстилница,
съм натопил перото си във здрача!
Няма коментари:
Публикуване на коментар