Отиваха си…
Отиваха си
с тебе
ветровете
и ти си
тръгваше
по-бавно
от тях
и по-спокойна
беше.
Нали е срамно
да говоря
за пясъка,
за тая дълга
нощ,
за ветровете
тръгнали след
тебе.
Несъществуващия
пясък,
несъществуващите
ветрове,
несъществуващата
нощ
с един таван
измислен
и
несъществуващ никога.
Няма коментари:
Публикуване на коментар