Нощта умираше…
Нощта умираше
разпъната в
гората
помежду
клоните,
разпъната
всред клоните
отрупани
от лед и от
разпятие.
Нощта умираше
във лед и във
разпятие.
Осигурила
тъжните
трамваи,
осигурила
нашето
пътуване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар