ЗИМА
Сега
ще ти сваря едно кафе-
горещо
от безсънните ти мисли,
горчиво
от неказаните думи,
кафяво
от тъгата ти узряла.
А после
ще ти гледам на кафе.
Ще виждам
как в прозореца снега
разпалва нестинарски
танц,
а ти стоиш
на пътя
между чудесата
и може би си снежния човек.
Ще виждам
непременно още нещо
красиво,
непонятно
и далечно.
Дори и най- прочутата гледачка
не би могла
това да разгадае.
Но аз ще знам-
навън вали снега.
За теб вали,
за твоята тъга.
И няма да се случи нищо лошо.
Вземи…
Кафето вече е готово…
Няма коментари:
Публикуване на коментар