СЪН НА РИБА
Защото
си припомням
за това с насмешка,
изплувала
от колебанията
на нощта висока,
ще кажа като мъж
и талантлив поет:
Красива си!
Като сянката
на Гиппиус,
която фино
и ритуално се съблича,
несмутена
от погледа
на Мережковски
див и ням.
Красива си,
повтарям.
И студена
от огъня
на обръча
благословен,
от мисълта си
непокорна,
от стиховете
със очи на риба…
Красива си,
красива!
И сянката на Гиппиус
се гмурка
в доверието
на нощта висока
и непорочна
като сън на риба…
Няма коментари:
Публикуване на коментар