Андре Бретон

      

Последно събиране на пощата

      Писмото чакано от мен пътува инкогнито в плик

      обвит от пощенската марка а отвъд

      е подпечатал тая марка зодиакът

      и твърде трудно ще се разчете адреса ми във нейното назъбване

      Когато го получа слънцето ще е студено

      отломки от крушение ще има на площада Бланш

      между които ще се отличава смелостта ми

      подобна на скрипец от катерички

      Ще го разтворя в миг замахвайки с весло

      и ще започна да чета

      Това наистина ще предизвика струпване на хора

      но няма да престана

      и никога нечуваните думи ще отплуват

      ще бъдат от пламтяща слама и ще светят в азбестова клетка

      върху дървото с гатанките окачена

      Писмото чакано от мен ще има цвят на платноход помръкнал

      но вестите които ще ми донесе са с форми на поток

      Отново ще намеря в тия форми всичкото което съм загубил

      ония светлини обвили нереалните неща

      животните чиито превъплъщения ми сочат смисъл

      и камъните дето мислех че са хвърлени за да се заблудя самия аз

      Със колко мънички размери е писмото чакано от мен

      дано не се загуби сред зрънцата от отрова