Иван Пейчев

*   *   *

Угасва залезът,
небето гасне
без намек
за оная светлина,
която ражда
сенки на крила,
сенки на вълни
и сенките жестоки
на раздялата.
Ти не тъгувай,
аз разбирам залеза,
разбирам неизбежността,
не те упреквам.
Винаги в живота 
ми е съществувал
този миг
със сенки на крила,
със сенки на вълни,
със сенки на разделящи 
се устни.
Позволи ми да не бъда 
сянка.
Позволи ми
да си отида,
както съм дошъл -
съвсем самотен 
и съвсем самичък.