Иван Пейчев

* * *
Нима не се страхуваш,
че си чужд
на всичко
и на всекиго,
дори и сам на себе си.
Нима не се страхуваш,
че си чужд
от думите, с които
лъжеш винаги
най-много себе си.
Нима не се страхуваш,
че си чужд
под знамената
хубави
и гневни.
О, зная,
ти си само чужд
всред снизхождението
на света и хората.

Бавно пада големия дъжд
и отплуват със него прозорци
и стълби,
и отплуваш със него и ти.
Бавно пада големия дъжд,
създал една нереалност от мрак и сребро.