ДОТУК БЕШЕ
синята печал
и синята
раздяла.
Остави ме
с безкрайните си
стъпки по брега.
Не те осъждам –
самотността
е моето жестоко
състояние.
С най-тъжните,
с най-нежните
очи ме погледни
и напусни
живота ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар