ПРАЗНИТЕ МЕСТА НА МИСЛИТЕ

      

За ухапването от пепелянка

      Един ден Заратустра бе заспал под една смоковница, понеже беше горещо, и бе покрил лицето си с ръце. Но ето че припълзя една пепелянка и го ухапа по врата, тъй че Заратустра изпищя от болка. Когато си махна ръцете от лицето, той погледна змията. Тя позна очите на Заратустра, несръчно се завъртя и понечи да избяга.

      — Чакай! — рече Заратустра. — Още не си получила моята благодарност. Ти ме събуди тъкмо навреме — предстои ми още дълъг път.

      — Твоят път за съжаление е вече къс — промълви скръбно пепелянката, — защото моята отрова убива.

      Заратустра се усмихна:

      — Чувал ли е някой, змей да умира от отрова на змия! — възкликна той. — Изтегли си обратно отровата! Не си толкова богата, за да ми я подариш.

      Тогава пепелянката отново обви шията му и облиза раната.

      Когато Заратустра веднъж разправи тази случка на учениците си, те запитаха:

      — О, Заратустра, каква е поуката от твоя разказ?

      Заратустра отговори така на въпроса им:

      — Рушител на морала ме наричат добрите и правдивите: моят разказ е неморален.

      Ала ако имате някой враг, не му заплащайте злото с добро, защото това ще го засрами. Обратно, докажете му, че ви е направил нещо добро.

      И по-скоро се сърдете, отколкото да го засрамвате! И когато ви проклинат, никак не ми се нрави, че вие искате да отвърнете с благословии. По-добре и вие проклинайте по малко.

      И ако ви се случи голяма неправда, послушайте ме и извършете веднага пет малки срещу нея! Отвратителна гледка представя онзи, когото едничък гнети неправдата.

      Знаехте ли вече това? Споделена неправда е половина правда. И този трябва да поеме неправдата върху себе си, който може да я понесе!

      Малкото отмъщение е по-човечно, отколкото никакво отмъщение. И ако наказанието не е правда и чест за нарушителя, аз не признавам и вашите наказания.

      По-изискано е да се изкараш неправ, да, отколкото да излезеш прав, особено когато имаш право. Само че трябва да бъдеш достатъчно богат за това.

      Не обичам вашата студена справедливост. А от очите на вашите съдници гледат винаги само палачът и неговото хладно желязо.

      Кажете, къде се намира справедливостта, която е любов със зрящи очи?

      Хайде, намерете ми любовта, която понася не само всяко наказание, ала и всяка вина!

      Хайде, изнамерете също и справедливост, която оправдава всекиго с изключение на този, който съди!

      Искате ли да чуете още и това? За оногова, който иска да бъде напълно справедлив, също и лъжата се превръща в человеколюбие.

      Но как бих могъл аз да бъда напълно справедлив? Как бих могъл да въздам по заслуга всекиму неговото? Достатъчно би било за мене да въздам всекиму моето!

      И накрая, братя мои, пазете се да вършите неправда спрямо всички отшелници! Как би могъл един отшелник да забрави! Как би могъл да се отплати!

      Дълбок кладенец е отшелникът. Лесно е да се хвърли камък в него; ала ако е паднал на дъното, кой би се наел да го извади?

      Пазете се да не оскърбите отшелника! И все пак, ако го сторите, тогава го и умъртвете!

      Тъй рече Заратустра.