Еми Цветкова

one of us

"Щастието не е крайна спирка. То е начин на пътуване." 

исках лице
изглеждащо човешки, с очи 
в които да се огледаш и да видиш края
на страховете и ако може малко от оная топлина,
която дава отговор на въпросите преди да си ги задал

исках име
име, което да ме утеши, име в което да вярвам
без да са ми нужни доказателства
име, с което да завивам блудните си рамене и полунощни
пътища
за да не спирам да вървя

исках любов
такава че да ме погълне и пак да намеря себе си 
за преобърне света ми и да го сглоби наново, докато стоя на ръба 
на бездните във съзнанието си 
да ми подаде ръка и да ме върне

исках прошка
без каквито и да е условия, въпреки
безумните ми състояния
като мост върху пречупените гръбнаци от условности
по която да мина и да видя себе си 

исках надежда
за да изправя дните си подредени като уморени бойци
около стените на дълбоко взиданата ми душа,
да ги наредя по азбучен ред над дланите си
и да им нарисувам крила

исках присъствие
запълващо кухините от рани и празноти
под безоки думи, разрязващи с нож дъжда на всяка една 
самота
за да намеря липсващата част от пъзела
който да каже коя съм

всъщност спрях да искам отдавна
и тогава намерих отговорите плъзгайки се по уморените си 
подсъзнания:

Бог е един от нас 
отговорът, който викаме срещу себе си и не чуваме