На Божидар Божилов
Ако след тебе бавната вълна
остави върху пясъка крайбрежен
студена пяна, сол и светлина
и твойте стъпки по брега изчезват;
ако зад борда в сънното море
за миг се стрелнат едролюспи риби,
подплашени с отблясъка горещ
на вдигнатата котвена верига;
ако самотни чайки загребат
с крила покоя неподвижно светъл
и видиш за последен път брегът,
изрязан рязко в синьото безветрие -
в сърцето си какво ще вземеш ти,
какво ще вложиш в себе си завинаги?
Седефът ли, прохладен и златист,
в разтворената звездна раковина
на утринта над морския простор?
Солената целувка върху устните
или сълзата в тъмното око,
погълнала небе, вода и суша?
Ти ще отплуваш и от нощ до нощ
ще се утайва в теб морето шумно,
пречупило в кристалната си площ
рибарите край мъртвата лагуна
и черните носачи на памук,
и стачници в замрелите пристанища,
и татуиран гневно свит юмрук,
разплискал с удар пръстените кани.
Ти дълго ще пътуваш и при теб
ще се разсейва сумракът каторжен,
и в твоето обветрено лице
морето бронз и свобода ще сложи.
В загадъчната смътна далнина
зората ще се ражда и умира,
но не забравяй бавната вълна,
безшумно заличила твойте дири.
Морето ще разкъса твоя флаг
и котвата желязна ще изтръгне,
ако не е със тебе оня бряг,
от който ти за някъде си тръгнал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар