сряда, 25 януари 2012 г.

Иван Пейчев

Лаконично небе


Небето беше бързо, то летеше,
от думите по-кратко и по-зло.
Беззвездие над клоните свистеше
с начупен, с мътен блясък на стъкло.

И тази бързина невероятна,
и този порив непонятно див
бе диво шибан още по-нататък
с камшиците на твоя гняв красив.

Бе хаоса мъчително пронизан
от ледения ръб на пропастта
и само ти, ти беше неподвижна,
опорна точка на жестокостта.

И още миг, небето се разкъсва
и мрака като черна кръв тече,
и аз държа във черните си пръсти
теб - късче лаконично, зло небе.

1 коментар:

  1. Велик поет. Жалко, че не мога да открия стихосбирката "Лаконично небе" Имах я, но някой ме я открадна

    ОтговорИзтриване