Иван Пейчев

Напътствие  
 
Когато ти решиш да си заминеш, 
недей си взема сбогом нито с мен, 
нито с морето. . . 
Иди си, без да се сбогуваш. 
Отплувай до съседното пристанище - 
до другото пристанище отплувай незабавно. 
Там ще намериш пак и чайките, и ветровете, 
и лодките със гърбове катранени. 
Ще отпочиват пясъците кротко 
и всички улици ще водят към морето. . . 
Иди си, без да се сбогуваш. 
По кея, опустял внезапно, 
по облака, над залива застинал, 
по дюните, внезапно занемели, 
ще разбера, че вече си заминала. 
Тъй сребърните малки риби идват 
и недокоснали брега, 
се стрелват пак 
навътре във морето. 
Аз дълго ще почуквам със лулата си 
по камъка, горещ от светлина, 
и ще си тръгна, без да я запаля, 
оставил купчинка студена пепел 
по камъка от светлината топъл. 
Вълните ще шумят със белите си гребени 
и този шум, дълбок 
и тъмносин като морето, 
ще спре до тебе, 
тъмносин като морето там, 
във другото пристанище. 
Но ако сушата не ти предложи нищо ново, 
ако в сърцето ти нахлуе властният й повик - 
веднага си тръгни. 
Ще те разтваря бално хоризонта, 
брегът ще губи свойте очертания. 
Морето има хиляди пристанища: 
отплувай, без да се сбогуваш 
с нито едно от тях. 
Додето някой ден ще чуя смях, 
ще чуя стъпки - бързи и отчетливи - 
по стълбите на дървената къща 
и върху устните си ще усетя устни 
с дъх на море и нар. 
И със затворени очи ще знам, че ти се връщаш. 
Защото всичко край морето е море. 
То идва, за да си отиде - 
отива си, за да се върне пак.

Затуй недей си взема сбогом ни със мен, 
ни със морето. 
Иди си, без да се сбогуваш.