Иван Пейчев

*  *  *

O, как горчи ракията
във чашата.
О, как горчи небето
във прозореца.
О, как горчат приятелите,
моите,
подпрели с равнодушието си
красивото,
красивото пиянско равнодушие,
небето във прозореца,
горчивото небе
на моето разсъмване.
Сега къде да тръгнем
знаем всички –
отдавна е угаснал
оня ден,
пораждащ всяка утрин,
а нощта се връща
със вечното
опровержение.
Да станем на крака,
да поздравим
горчивото небе,
ракията горчива
и улиците,
които вечно водят 
към морето.