Иван Пейчев

*  *  *                              

От дългото общуване със виното,

със сервитьорите, 
със разговорите по масите 
денят би имал основание 
да бъде уморен и тъжен. 
И той бе уморен и тъжен.
А беше сам денят,
жестоко респектиран
от ултиматума на всички знаци.
А беше сам денят
и улиците бързаха край него,
изпълнени със погледи, цветя, с усмивки
с едно огромно дневно щастие,
изключващо самия ден.
И той вървеше
уморен и тъжен,
вървеше в своята неподозирана агония.
Къде отиваш, ден?
Върни се,
недей общува с никого,
недей умира, ден!