Борис Виан

КИТАЙСКИТЕ МОРЕТА

На Симон дьо Бовоар

Ако срещнеш за първи път тези момичета Ще си кажеш – нищо особено срещнах ги Но има нещо в погледа им твърдо Колкото телата им са твърди и бадемови от слънцето и веднага ти се приисква до една да ги разплачеш. Те така са се затворили в себе си Така дълбоко са затворени в нищото Че си представяш – Иска ти се да плачат Докато им свършат сълзите Докато не прокапе кръв. А те се смеят и отмятат своите дълги и твърди коси Прави или къдрави или вдигнати в тежък кок Но ще има да чакаш Засега само сълзи текат Безцветни хладни ненужни Като онези пъпки по кожата Розови набъбнали пълни с нещо От които можеш да изстискаш само течност без всякакъв вкус безцветна ненужна. А би трябвало да ги разрежеш Да ги разпориш с бръснарски ножчета От устенцата им да изрежеш лентички За да има по едно езиче всеки зъб Би трябвало да ги доусъвършенстваш Да им цепнеш разреза с втори разрез Но така че падне ли мъжът върху жената Да се образува нещо като кръст Ти би могъл без страх да им вървиш отгоре Би трябвало да издълбаеш да ги изпразниш От тази свирепа празнота която носят. И да разбереш, че вътре няма никой. И въпреки това би искал да се разреват. Надявал си се винаги да видиш как нищото плаче. Иска ти се с бръснарски ножчета да ги разрежеш Или с дълги и прави бръсначи вързани за канап Би ги насякъл в движение Все едно отиваш на матура И въртиш високо над главата си Своята мастилница завързана с канап И бръсначът тъй би свистял около себе си И би ръмжал като прегракнал звяр. Така и раните ще станат хубави – малки                                                     чистички и вдлъбнати Подобно на следи от зъбки впити в синьото месо                                                                           на плод. Тогава те естествено умират – за да отмъстят – Но пак такива твърди и надменни си остават И ти не можеш вече никога да ги разплачеш Можеш само да ги размажеш с десеткилограмов чук Да им смелиш костите и космите И на малки кубчета да ги нарежеш За да можеш опаковани да ги продаваш Непременно във хартия на жълтокафеникаво рае. А можеш и по пет да ги завиваш можеш но единствено във фолио в металната хартия защото не забравяй винаги – навсякъде и всякога длъжен си да се съобразяваш със системата с десетичната система създадена по негов образ и подобие от Човека.