Борис Виан

КОГАТО ВЯТЪРЪТ НАХЛУЕ В МОЯ ЧЕРЕП

Когато вятърът нахлуе в моя череп Когато всяка моя кост позеленее Навярно ще помислят че се хиля Но това ще е лъжливо впечатление Понеже неизбежно ще отсъства Елементът ми пластичен Пласти-пласти-пласти-тичен Който плъховете ще откъснат с чарка мой и весилата И прасците и бедрата Задника и колената Чрез които днес се движа Космите ми мойте пори Мойте синкави очи без порив Мойте зейнали ченета голи Със които ви облизвах И носа ми грандиозен Моят дроб сърце и мозък Тези ценни дреболии Всички търсеха приживе; Разни дукове, дукеси Папи разни и папеси И абати абатеси И хората от занаята Няма аз да притежавам вечно Този фосфор вече поразмекнат Дето ми помага да предвиждам И в смъртта си себе си да виждам Как със вятър в черепа позеленявам … Ах ужасно ме боли че остарявам.