Борис Виан

НЕОБИТАЕМ ОСТРОВ

Днешните деца родени Някъде преди 15 и 20 години Винаги са тъжни страшно мълчаливи И изпитват ужас от порочните дъртаци Те скучаят по случайни кафенета И не можеш с нищо да ги впечатлиш Но ако започнеш да им шепнеш Отначало в себе си ще се отдръпнат После постепенно ще се върнат И ще започнат дръзко да нападат: Няма работа нямаме работа Не сме съгласни да живеем И да работим само да ядем И после да ни сервират войната Затъпяхме от чакане чакаме А дръвчетата са зелени имат нежни очи И слънцето още е горе но след петдесет Кожите ни ще са толкова дебели Че ще зъзнем под горещите лъчи И каква полза каква полза тогава Ще бъдем грохнали смрадливи старчета Невъзможни вече за живот Или момичетата ще ви разкажат: Ние не обичаме мъжете Мъжът може да те унижи Може да те купи да те омърси дете да ти направи А трябва да работим толкова сме хубави Хубави но защо ли сме хубави Трябва нещо да работим Грозните жени проблеми нямат Или поне от само себе си решен им е проблемът. Днешните деца си мислят: Ето хората които Вечно чакат своя автобус Нима искате да живеем като тях Вечно зависими от автобуса Това не може да ни държи на крака Тогава братя? Отиваме ли да живеем на някакъв необитаем остров? Няма никакъв необитаем остров Но можем да повярваме че съществува Всички заедно ще си измислим остров О с това се опростява всичко Но необитаемите острови потъват вече Особено откакто спряха да ги произвеждат Тайната на тяхното създаване изчезна Както тайната на старите Амати.