Борис Виан

СЪВЕТИ КЪМ ЕДИН ПРИЯТЕЛ

Ако си решил и искаш да те нарекат поет, откажи се преди всичко да се правиш на кретен. И недей да пишеш песни за тъпаците безчет … Пък дори да стават лесно. И да искат туй от теб … И не слагай там карети, всякакъв аксесоар, с мексиканските сомбрера и ухаещ будоар. Ни парфюма, уж изгарящ, екзотичен корморан … Иначе ще си бездарен, ако ги допуснеш сам. Но сложи цветя и устни със целувките по тях. Слагай и букет от чувства с нежност, с обич и със смях. Подреди и звуци, думи в многоцветен жив букет. После го изпей безшумно само с твоето сърце. Ако си решил и искаш да те нарекат поет, откажи се сам да мислиш за паричките безчет. Стиховете ще ги правиш знам – бижу подир бижу. Но в замяна ще ти дават двадесет и нещо су. И издателят налага да се продадеш без свян. Твоят стих ще се предлага като улична жена. И певецът ще оспори правото ти на протест. Все ще хленчи, ще мърмори, че е дълъг този текст. Но на тези техни думи ще отвърнеш ти със смях. И ще пазиш във ума си скъпия рефрен без страх. И в главата си със песен пак по улиците, да, непознат и неизвестен, ще подсвиркваш със уста …