Борис Виан

ТЕ РАЗБИВАТ СВЕТА

Те разбиват света на парчета безброй. Те разбиват света с тежък чук и пробой. Но какво от това, Но какво от това. Има нещо за мен от разбития ден. Аз обичам света, имам синьо перо, имам пясъчен път и врабченце добро. Имам капка любов, стръкче жива трева и щурец-божество, и сълза от роса. Нека чупят света на парчета безброй. Имам много неща, този свят е и мой. Имам въздух за миг, тънка струя живот и в окото – светлик, и ветрец, и листо. И дори, и дори да ме хвърлят в затвор, все ще има за мен свобода и простор. Ще обичам аз пак и килийния зид, също – прангите с кръв от затворник убит, неудобния нар, този сламеник стар и лъчите от прах, и шпионката – да, ще обичам дори и онези слуги, дето водят ме вън, за да видя пак цвят, за да видя пак цвят. Ще обичам дори двете дълги греди със триъгълен нож и стражите в черно. Ще обичам дори коша, пълен със трици, дето падат глави на поети, войници. Аз обичам света и ми стига това: стръкче синя трева, малка капка роса и страхливо врабче. Те разбиват света с тежки чукове, но пак остава за мен и за теб, сърце.