Залезът на боговете
Или как се философства с чук в ръка
ПРЕДГОВОР
Да запазиш своята веселост пред мрачното и ужасно отговорно дело е повече от изкуство. И все пак — има ли на света нещо по-нужно от доброто настроение? Не успява онзи, на когото липсват дързост и лудория. Едва излишъкът от сила е доказателство за нейното съществуване. _Преоценка на всички ценности_ — чудовищната черна въпросителна, засенчваща оногова, дръзнал да преоценява — такава съдбовна задача изисква всеки миг да си озарен от слънчевите лъчи, да си се отървал от тежката, от прекомерната сериозност. Всяко средство за целта е оправдано, всеки „случай“ е щастие. И преди всичко войната. Именно тя е била най-умното и правилно действие на всеки задълбочен дух, в самото раняване се съдържа изцелението. Една сентенция, въпросът за чийто произход предоставям на учената любознателност, отдавна вече е моят девиз: _increscunt animi, virescit virtus_*.
[* При раняването нараства духът и се развива мъжествената добродетел. — Бел. прев.]
Друго средство, което при известни обстоятелства предпочитам, е _изследването на боговете_. На земята съществуват повече богове, отколкото реалности, оттук и моят „зъл поглед“ към този свят, и злото ми ухо… Да зададеш своите въпроси с _чук в ръка_ и в отговор да чуеш известния кух, празен звук, свидетелствуващ за изсъхнали вътрешности — какво възхищение за човек с остър слух и особено за мен, стария психолог и мишелов, за когото всичко онова, което старателно притихва, _трябва да прокънти оглушително_.
Както се вижда от заглавието, това писание ще бъде една почивка преди всичко — едно слънчево зайче, едно отклонение от безделието на психолога. А защо не и една нова война? Този кратък текст е всъщност _велико обявяване на война_, а що се отнася до изследването на боговете, става дума не за временните, а за _вечните_ богове, които чукът ще провери като камертон. Защото няма по-остарели, по-убедителни и по-високомерни богове… И по-кухи… Това не пречи на всички да вярват в тях, макар понякога, от благородство навярно, да не ги наричат богове.
ТОРИНО, 30 септември 1888,
деня, в който завърших първата книга от _„преоценката на всички ценности“_.
Фридрих Ницше
АФОРИЗМИ
— 1 —
Безделието е началото на всички психологии. Какво? Нима психологията е порок?
— 2 —
И най-силният между нас често няма сили да стори онова, което всъщност _знае_…
— 3 —
За да живееш в самота, трябва да си животно или бог — казва Аристотел. Липсва третият случай — трябва да бъдеш и двете — _философ_.
— 4 —
„Всяка истина е проста.“ — Не е ли това двойна лъжа?
— 5 —
Веднъж завинаги искам да не знам много. — Мъдростта слага граници и на познанието.
— 6 —
В истинската си природа човек най-добре си почива от своята предвзетост — от душевността си…
— 7 —
Какво? Човекът ли е божия грешка? Или бог е грешка на човека?
— 8 —
_От военната школа на живота._ — Онова, което не ме убива, ме прави по-силен.
Помогни си сам — тогава и друг ще ти помогне. Принцип на любовта към ближния.
— 10 —
Не се страхувай от действията си! Не ги изоставяй! — Угризенията на съвестта са порок.
— 11 —
Може ли едно _магаре_ да бъде трагично? Да пропаднеш в бездната с товар, който нито можеш да носиш, нито да отхвърлиш… Случаят на философите.
— 12 —
Имаш ли своето _защо?_ към живота, ще можеш да понесеш почти всяко _как?_. — Човек _не_ се стреми към щастие, това прави само англичанинът.
— 13 —
Мъжът създал жената — и от какво? От едно ребро на своя бог, на своя „идеал“…
— 14 —
Какво? Ти търсиш? Искаш да се видиш умножен десетки в стотици пъти? Търсиш сподвижници? — Търси _нули_!
— 15 —
Такива като мен, чиито трудове ще бъдат издавани след смъртта им, биват по-трудно разбираеми от съвременниците, но по-добре _чути_. И по-точно: ние никога няма да бъдем разбрани — _оттук_ и авторитетът ни…
— 16 —
Между жени. — „Истината? Нима не я познавате? Не е ли тя атентат срещу цялата ни срамежливост?“
— 17 —
Обичам онзи артист, който се съобразява със своите потребности — всъщност той иска само две неща: своя хляб и своето изкуство — _panem en cirken_*.
[* Хляб и зрелища. — _Бел. прев._]
— 18 —
Онзи, който не умее да вложи волята си в нещата, той влага в тях поне още един _смисъл_: т.е. вярва, че там вече е вложена воля. (Принцип на „вярата“.)
— 19 —
Какво? Вие избирате добродетелта, а окото ви е в привилегията на благонадеждния, на благородника? Но с приемането на добродетелта ние се _лишаваме_ от привилегията… (Към един антисемит, застанал на прага.)
— 20 —
Съвършената жена се отнася към литературата както към малък грях — плахо, мимоходом, оглеждайки се дали някой я забелязва и че я забелязва…
— 21 —
Да се впуснеш в трудностите, където няма псевдодобродетели, където по-скоро — както въжеиграчите — или падаш, или стоиш, или преминаваш…
— 22 —
„Злите хора нямат песни.“ — А защо руснаците пеят?
— 23 —
„Немският дух“ — от осемнадесет години той е _contraditio in adiekto_*.
[* Противоречие в себе си. — _Бел. прев._]
— 24 —
Ако търсиш винаги началото, се превръщаш в рак. Историкът гледа само назад: накрая вече _вярва_ заднешком.
— 25 —
Задоволеността предпазва от простуда. Случвало ли се е жена, която се чувства добре облечена, да настине? — Имам предвид случай, когато е гола.
— 26 —
Нямам доверие на систематиците и ги избягвам. Волята за изграждане на система означава липса на почтеност.
— 27 —
Смятат жената за задълбочена — защо? Защото никога не можеш да стигнеш до основата й. Не познавам „плитки“ жени.
— 28 —
Ако жената притежава мъжки добродетели, трябва да избягаш от нея; ако ги няма, тя сама ще избяга…
— 29 —
Как хубаво гризеше съвестта преди! Какви прекрасни зъби имаше! А днес — какво ли стана? — Въпрос на един зъболекар.
— 30 —
Рядко се прибързва само веднъж. Първия път обикновено се прави нещо в повече… Затова обикновено се предприема още едно прибързване — и в него се върши по-малко…
— 31 —
Настъпеният червей се извива. Това е умно. По този начин той намалява вероятността да бъде настъпен отново. Или, казано на морален език — _смирение_.
— 32 —
Против лъжата и притворството съществува омраза, породена от засягането на честта; има и омраза, породена от страха, доколкото лъжата е забранена с божия заповед. Прекалено страхлив, за да лъже…
— 33 —
Колко малко е необходимо, за да си щастлив! Един звук на гайда! Без музика животът би бил заблуда. Немецът сам си измисля пеещ бог!
— 34 —
„Само седнал можеш да четеш и пишеш“ (Флобер). — Хванах ли те, нихилист такъв! Именно _уседналостта_ е грях срещу светия дух. Само _извървените_ мисли са ценни.
— 35 —
В някои случаи ние, психолозите, ставаме неспокойни — когато видим собствената си сянка. Психологът не трябва да се взира в _себе си_, ако иска изобщо да вижда…
— 36 —
Дали ние, безнравствените, _вредим_ на добродетелта? Толкова малко, колкото анархистите са навредили на князете. Князът застава твърдо на трона си едва когато някой е стрелял по него. Морал — _трябва да стреляме срещу морала_.
— 37 —
Ти вървиш _отпред_! Пастир ли си? Или изключение? Третият случай е, че си просто беглец… _Първи_ въпрос на съвестта.
— 38 —
Истински ли си, или си само артист? Представител ли си на нещо? Или си самото то? — Накрая си просто един актьор, който копира… _Втори_ въпрос на съвестта.
— 39 —
_Говори разочарованият_. — Търсих велики хора, а винаги намирах само маймуните на техния идеал.
— 40 —
Гледаш отстрани? Или протягаш ръка? Или отбягваш, отиваш си… _Трети_ въпрос на съвестта.
— 41 —
Искаш да вървиш с нас? Или да избързаш напред? Или да вървиш сам?… Трябва да знаеш _какво_ искаш и че го искаш. _Четвърти_ въпрос на съвестта.
— 42 —
Стъпалата бяха за мен препятствия — изкачвах се нагоре и ги преодолявах. А те мислеха, че искам да седна върху тях и да почина…
— 43 —
Важно, ли е дали _аз_ съм прав? Аз _имам_ твърде много право. — И който днес се смее най-добре, се смее и последен.
— 44 —
Формулата на щастието ми: едно да, едно не, една права линия, една _цел_…
Няма коментари:
Публикуване на коментар