Борис Виан

ПАЯЦИТЕ

На Одет Бост

В къщите където децата умират Изпълзяват някакви ужасно стари старци Те сядат във чакалнята и чакат Със бастуни между черните си колена Ослушват се главите си поклащат. Но щом детето се разкашля Те с алчни пръсти сграбчват своите сърца Изсмукват ги като гигантски жълти паяци И кашлицата се разкъсва Излита като нощна пеперуда И се размазва в тежкия таван Старците неясно се усмихват И ужасния хрип на детето замира Тогава жълтите гигантски паяци Се отпускат разтреперани Върху дръжките на черните бастуни излъскани между двете колена. А когато детето издъхне Те отиват при друго дете ...