Борис Виан

ДЕЗЕРТЬОРЪТ

Господин Президент, аз ви пиша писмо. За писмото дано отделите момент. Днес призовка дойде, с новина, с новина - да вървя на война, да убивам, но не ... Аз не съм се родил, за да правя войни, за да правя злини аз не съм се родил. Ето, пиша ви аз - няма фронт, няма тил - аз съм твърдо решил: дезертирам от вас. Аз баща си видях как умря - инвалид. Как и брат ми убит се завърна при нас. В гроба майка ми, знам, още страда по тях. Няма капчица страх тя от бомбите там. Бях в затвора, но Те свиха мойта жена, свиха мойта душа мойто минало - Те. Утре рано на път аз поемам - и край, край на този безкрай от години на смърт. Аз ще прося живот от Брьотан до Прованс, от Прованс до Брьотан ще крещя за бойкот: Откажете им с: На! Покажете им пръст! Да не станете пръст, не водете война! Ако нужна е кръв, господин Президент, дайте вашата, хем пак ще бъдете пръв! Аз вървя разгневен, но без пушка, без щик. Ваште верни слуги нека стрелят във мен!