ПРАЗНИТЕ МЕСТА НА МИСЛИТЕ

      ГЕНЕАЛОГИЯ НА МОРАЛА

      Една полемика

      Разглеждани по отношение на израза, преднамереността и изкуството на изненадата, трите части на генеалогията са може би най-зловещото писание досега. Както е известно, Дионис е бог на тъмнината. Всеки път съществува едно начало, което _трябва_ да заблуждава, студено, научно, иронично, преднамерено — то е на преден план. Постепенно нараства тревогата, идват отделни проблясъци, неприятните истини се приближават от тъмнината с далечен грохот — докато накрая, в _бясно темпо_, всичко нараства с чудовищно напрежение. Накрая винаги, сред страхотни детонации, иззад облаците надниква една _нова_ истина. _Първото_ изследване се отнася за истината на християнската психология — раждането на християнството от духа на скритата омраза, а не, както е прието да се смята, от духа изобщо — като антидвижение срещу господството на _благородните_ стойности. _Второто_ изследване се отнася до психологията на _съвестта_: тя _не е_, както смятат някои, „божият глас в човека“, тя е инстинктът на жестокостта, който, след невъзможността да се разтовари навън, се обръща навътре в себе си. Тук за пръв път жестокостта се разглежда като една от най-старите основи на културата, без които последната би била немислима. _Третото_ изследване дава отговор на въпроса защо е чудовищна _силата_ на аскетичния идеал, идеала на духовенството, въпреки че той е _най-вредният_ идеал — същинска воля за отрицание, за край, _декадентски_ идеал. Отговорът е: _не_ защото зад духовниците стои бог, както е прието да се мисли, а защото това е просто _най-добрата_ грешка — защото това е единственият досегашен идеал без конкуренция. „Защото човек предпочита да иска нищото, отколкото да не иска изобщо!“… Преди всичко не е съществувал _противо-идеал — чак до Заратустра_. Мисля, че ме разбирате. Три решаващи изследвания на един психолог в полза на бъдещата преоценка на всички ценности. Тази книга съдържа първата психология на духовника.