ПРАЗНИТЕ МЕСТА НА МИСЛИТЕ

54.
Никой не отива на Небето
само поради прякото милосърдие
521.
Онези, които не са научени за Небето, за пътя към Небето, за живота на
Небето в човека, са на мнение, че биват приемани на Небето единствено
поради милосърдието към вярващите и към онези, за които Господ се
застъпва, което значи, че [там] приемат единствено по милост; следователно,
те вярват, че всеки един човек може да бъде спасен по милостта на Господа;
НЕБЕ И АД angeli-raja.eu 213 angels-heaven.org
някои дори са на мнение, че всички от Ада също ще бъдат спасени. Явно те
не знаят нищо за човека и за това, че той е точно такъв, какъвто е неговият
живот, като животът му е такъв, каквато е неговата любов, при това не само
относно вътрешното, което принадлежи на неговата воля и на неговия
интелект, но също и във външното, което принадлежи на неговото тяло, а
също и че телесният образ е само външната форма, в която действено се
проявява вътрешното, следователно, че целият човек е своята любов (виж
по-горе гл.363). Нито пък знаят, че тялото не живее от само себе си, а чрез
своя дух, които е самото чувство на човека и че духовното му тяло не е друго,
освен неговата любов в човешка форма, в която той се явява след смъртта
(виж по-горе гл.453-460). Ето защо, докато не знае това, на човека може да му
се внуши да вярва, че спасението не представлява нищо друго, освен Божие
благоволение, което наричат милосърдие или благодат.
522.
Нека обаче първо се каже какво е Божието милосърдие: Божието милосърдие
е чисто милосърдие към целия човешки род за неговото спасение; то
постоянно пребивава при всеки човек, без никога да се оттегля от никого:
поради тази причина всеки, който може да бъде спасен, бива спасен. Но
никой не може да се спаси иначе, освен чрез Божиите средства, които са
разкрити от Господ в Словото; Божиите средства са онова, което се нарича
Божии истини; те учат по какъв начин [трябва] да живее човек, така че да
може да бъде спасен; чрез тях Господ води човека на Небето и чрез тях
вдъхва в него живота на Небето; Господ го прави при всички, но не може да
даде живот небесен на онзи, който не страни от злото, защото злото го
възпрепятства. Доколкото значи човекът страни от злото, Господ го води чрез
своите Божии средства, поради чисто милосърдие, при това от ранното му
детство до края на неговия живот на света, а после във вечността. Ето това
се разбира под Божие милосърдие; от тук става ясно, че Господното
Милосърдие представлява чисто милосърдие, но не пряко, тоест не такова,
че всеки да се спасява поради благоволението на Господ, независимо от това
как е живял.
523.
Господ никога не върши нищо срещу порядъка, защото Сам Той е порядъкът:
Божиите истини, произтичащи от Господ, са онова, което гради порядъка,
Божиите истини са закони на порядъка, според които Господ води човека. Ето
защо да се спасява човекът поради пряко милосърдие е против Божия
порядък, а което е против Божия порядък то е против Божественото. Божият
порядък е Небето при човека, което човекът е извратил чрез живот срещу
законите на порядъка- които са Божиите . истини; човекът бива върнат към
този порядък от Господ - поради чистото му милосърдие - чрез законите нa
порядъка, и доколкото се завръща към порядъка, приема в себе си Небето, а
които приема Небето, отива на Небето. Оттук пак става ясно, че Господното
милосърдие е чисто. но не пряко.
524.
Ако хората можеха да бъдат спасени с прякото милосърдие, биха се спасили
НЕБЕ И АД angeli-raja.eu 214 angels-heaven.org
всички до един, та дори онези, които са в Ада; впрочем, Ад не би имало, тъй
като Господ е самото милосърдие, самата любов, самото благо. Ето защо
против Неговата Божественост ще бъде да се каже, че всички [хора] могат да
бъдат пряко спасени, но Той не ги спасява: известно е от Словото, че Господ
желае спасение за всички и [не желае] гибел за никого.
525.
Мнозина, които идват в другия живот от християнския свят, носят със себе
си вярата, че ще бъдат спасени поради прякото милосърдие, понеже за това
са се молили; след като били изследвани обаче, се открило, че за тях да
отидеш на Небето означава единствено да бъдеш допуснат, като онзи, който
бива допуснат, вкусва небесна радост; това показало, че те съвсем не знаят
какво е Небето и какви са небесните удоволствия. Ето защо им се казало, че
Господ не отрича Небето за никого и, ако желаят могат да бъдат допуснати,
дори и да прекарат там някое време. Онези, които пожелали, били допуснати,
но още на прага, поради полъха на небесната топлина - любовта, в която
живеят ангелите, и поради силата на небесната светлина - Божията истина,
усетили, че им се свива сърцето толкова силно, че се почувствували в
адското мъчение, наместо в небесната наслада. Щом мъките им свършили, те
избягали през глава. Така чрез живия опит им било внушено, че Небето не
може да се даде на никого поради пряко милосърдие.
526.
Понякога разговарях с ангелите по този въпрос и казвах, че мнозина на света,
живели в злото, когато говорят за Небето и за вечния живот, твърдят, че
възнасянето на Небето е само въпрос на достъп поради пряко милосърдие.
Казах, че в това вярват най-вече онези, които правят [от] вярата единствено
средство за спасение, тъкмо защото, според началата на своята религия, те
не отдават значение нито на живота, нито на делата на любовта, които
изграждат живота, нито пък зачитат други пътища, по които Господ въвежда
Небето в човека и прави така, че той става приемник на небесната радост.
Тъй като отхвърлят всяко дейно средство, те постановяват, като извод от
основните [религиозни] положения, че човекът отива на Небето въз основа на
чистото милосърдие, което Бог-Отец проявява поради застъпничеството на
Сина. На това ангелите отвърнаха, че знаят, че такава догма следва по
необходимост от приемане принципа за спасението само чрез вяра; въпреки
че тази догма е главна спрямо останалите, понеже тя не е истина, в нея не
може да проникне никаква небесна светлина. От тук идва невежеството, в
което днес пребивава Църквата, относно Господ, относно Небето, относно
живота след смъртта, относно небесната радост, относно същността на
любовта и на обичта към ближния, а също изобщо относно благото и неговото
свързване с истината, от тук също за живота на човека - откъде идва и какво
е, щом като никога никой живот не идва от мислите, а от волята, а от там - от
делата; животът дотолкова идва от мисълта, доколкото мисълта идва от
волята или, с други думи, вярата не може да изгражда живота, ако не е
породена от любовта; ангелите се натъжават, задето тези хора не знаят, че
само вяра няма при никого, понеже вярата без своя извор, който е любовта, е
само знание или само убеждение, което се преструва на вяра (виж гл.482),
като убеждението не е част от живота на човека, а извън него, защото се
НЕБЕ И АД angeli-raja.eu 215 angels-heaven.org
отделя от човека, ако не се съгласува с любовта. По-нататък казаха, че онези,
които следват такъв принцип на основното средство за спасение на човека,
няма как да не вярват в прякото милосърдие: понеже от природната светлина
и от видяното усещат, че вярата като такава не изгражда живота на човека,
тъй като същите мисли и убеждения могат да имат онези, които водят живот в
злото; ето защо вярват, че злите могат да се спасят наравно с добрите, стига
само в сетния си час с чиста вяра да говорят за застъпничеството на Господ и
за милосърдието, идващо от него. Ангелите заявиха, че все още не са видели
никого, които е живял в злото, да е бил приет на Небето поради прякото
милосърдие, колкото и да е говорил на света според упованието или
убеждението, което се разбира под вярата във високия смисъл. На въпроса не
са ли били приети на Небето само поради чистото милосърдие Авраам,
Исаак, Яков, Давид и апостолите, ангелите отвърнаха: не, никой; всеки от тях
е бил съден според своя живот на света. Казаха също така, че знаят къде са
те сега и че не са ценени повече от другите; те са споменати с почит в
Словото, защото под тях се разбира Господ: Авраам, Исак и Яков във
вътрешния смисъл обозначават Господ в Неговата Божественост и в Неговата
Богочовешкост; Давид обозначава Господ, що се отнася до Божието царство;
апостолите пък обозначават Господ като Божиите истини. Казаха ми, че когато
хората четат Словото, не разбират съвсем нищо за тях, понеже имената им не
идват на Небето, а под тях се разбира Господ, както току-що беше казано.
Също [научих], че в Словото, което се навира на Небето (виж по-горе гл.259),
тези хора никъде не са споменати, понеже онова Слово е вътрешният смисъл
на онова Слово, което е на света.
527.
Въз основа на много преживявания мога да твърдя, че е невъзможно да се
даде небесен живот ономува, който на света е водил живот, противоположен
на небесния. Имало дори такива, които вярвали, че след смъртта лесно ще
приемат Божиите истини, когато ги слушат от ангелите, и че ще повярват и ще
заживеят другояче и че така ще могат да бъдат приети на Небето. Този опит
бил проведен при доста много от онези, които споделяли същото вярване,
защото именно така им се позволило да узнаят, че няма покаяние след
смъртта. Някои от онези, с които бил проведен опитът, разбирали истините и
видимо ги приели; но веднага щом като се обърнали към живота на своята
любов, започнали да ги отхвърлят и дори да говорят срещу тях; други пък ги
отхвърлили веднага, без изобщо да пожелаят да ги чуят; трети поискали да
им се отнеме животът на любовта, който са усвоили на света, като вместо
него да им се даде ангелски или небесен живот; това било сторено с
Господното позволение, но когато им бил отнет животът на любовта, те
паднали като мъртви, без да се владеят. Чрез такива примери добрите се
научават, че след смъртта ничий живот не може да бъде променен по никакъв
начин и че злият живот не може да се пренапише като добър или адският —
като ангелски, понеже всеки един дух, от главата до петите, е такъв, каквато е
неговата любов, а следователно и неговият живот. Ако животът и любовта се
превърнат в противоположното, духът изцяло ще се погуби; ангелите казват,
че е по-лесно да превърнеш совата в гълъб или бухала в райска птица,
отколкото адски дух в небесен ангел. Че човекът след смъртта остава такъв,
какъвто е бил неговият живот на света, може да се види в съответната глава
(гл.470-484). От това може да се установи, че никой не бива приет на Небето
НЕБЕ И АД angeli-raja.eu 216 angels-heaven.org
поради прякото [Божие] милосърдие.