ПРАЗНИТЕ МЕСТА НА МИСЛИТЕ

55.
За това, че животът,който води към Небето,
не е така труден, както се смята
528.
Някои вярват, че да се живее живот, който отвежда на Небето, както наричат
духовния живот, е трудно, тъй като са чували, че човекът се отказва от света
и се лишава от плътските и телесните страсти, наречени похот. Което те
разбират не иначе, а така, че се отхвърля всичко светско, преди всичко
богатствата и почестите, че човек се отдава постоянно на благочестиви
размисли за Бога, за спасението и за вечния живот и прекарва своето време в
молитви, четене на Словото и на благочестиви книги. Ето какво мислят, че
означава отказ от света и живот духом, не тялом. От много преживявания и от
общуване с ангелите можах обаче да узная, че нещата стоят съвсем
другояче; че онези, които се оттеглят от света, живеейки духовно по такъв
начин, спечелват [само] тъжен живот, който е невъзприемчив към небесната
радост, защото всеки запазва своя живот. Но за да се пригоди за небесния
живот, човекът трябва да живее в света, да участвува там в деяния и служби,
да бъде сред хората, понеже чрез нравствения и гражданския живот той
приема духовния. Но никакъв друг път не може да се изгради духовният живот
при човека или, което е същото, да се подготви неговият дух за Небето. Да
имаш само вътрешен живот, без да имаш също и външен живот е като да
обитаваш къща без основи, която ту се задържа, ту потъва, ту се цепи или
пука, ту се накланя на различни страни, докато не се разруши.
529.
Ако се разгледа и изследва животът на човека с рационално прозрение,
открива се, че той е трояк - духовен, нравствен и граждански, както и че трите
живота са разграничени. Има хора, които водят само граждански живот без
нравствен и духовен; други живеят само нравствено, обаче не и духовно;
трети водят колкото граждански, толкова също нравствен и духовен. Тъкмо те
са, които водят небесен живот, а другите живеят само светски живот, отделен
от небесния живот. От това може да се установи преди всичко, че духовният
живот не е обособен от природния или от светския живот, дори напротив, той
е съединен с него, както душата с тялото, и ако се отдели, това би било като
да обитаваш дом без основи, както вече се каза по-горе. Самият духовен
живот е действено начало на нравствения и гражданския живот; ако духовният
живот означава да се желае добро, а нравственият и гражданският означава
да се върши добро, тяхното отделяне един от друг ще направи така, че ду-
ховният живот да се състои единствено от мисъл и говор, но ще му отнеме
волята, която ще е изгубила своята опора, докато все пак волята е самата
духовна същност на човека.
530.
НЕБЕ И АД angeli-raja.eu 217 angels-heaven.org
От онова, което следва, може да се види, че животът, който води към
Небето, не е така труден, както се вярва. Кой не може да води граждански и
нравствен живот? Нали всеки един от детство се въвежда в тях и ги познава
от живота на света? Всеки, добър или лош, живее такъв живот, защото има ли
някой, който иска да бъде обявен за неискрен или непочтен? Почти всички
проявяват искреност и справедливост поне във външното, дотолкова, че
изглежда сякаш по сърце са искрени и справедливи, сякаш действат,
изхождайки от самата искреност и самата справедливост. По същия начин
трябва да живее духовният човек, което той може да стори така лесно, както
природният човек, с единствената разлика, че духовният човек вярва в
Божественото, действа искрено и справедливо не само понеже така трябва
според гражданските и нравствените закони, но също понеже така трябва
според Божиите закони; защото онзи, който, действайки, мисли за Божието,
общува с небесните ангели и колкото повече го прави, толкова повече се
съединява с тях; така в него се разкрива вътрешният човек, който,
разглеждан сам по себе си, представлява духовният човек когато е такъв,
човекът бива приет и воден от Господ, дори без да знае; тогава искреността и
справедливостта, присъщи за гражданския и нравствения [му] живот,
произлизат от духовен извор, а да действаш съобразно искреното и
справедливото по духовни причини означава да действаш чрез самата
искреност и самата справедливост, или да живееш според сърцето. По външ-
на форма неговите справедливост и откровеност изглеждат съвсем същите
като справедливостта и откровеността при природните човеци, та дори при
злите и адските, но по вътрешна форма те са съвсем различни. Злите хора
постъпват справедливо и искрено единствено заради себе си и [заради]
света; поради това, ако не се страхуваха от законите и наказанията, които
биха увредили тяхната репутация, ако не се притесняваха за своите почести,
богатства и за своя живот, биха действали неискрено и непочтено, понеже не
се страхуват от Бог и от който и да било божествен закон; няма никаква
вътрешна задръжка, която да ги спира - ето защо тогава, когато биха могли да
мамят другия, да мошеничестват, да грабят, биха го вършили с наслада. Но
по-горе се видя (гл.499-511), най-вече в другия живот, се разкрива какви са те
отвътре, когато от всекиго се отнема външното и се отваря вътрешното
[начало], в което той най — накрая ще живее във вечността; тъй като тогава
злите действат без външни окови, каквито, както по-горе се каза, са страхът
от законите и притесненията за репутацията, честта, облагите и живота, те
постъпват безумно и се надсмиват на искреността и справедливостта. Онези
обаче, които са действали откровено и справедливо заради Божиите закони,
веднъж бидейки чистени от външното и оставени във вътрешното, действат
мъдро, понеже са свързани с небесните ангели, които им съобщават своята
мъдрост. От това може да се установи преди всичко, че в гражданския и
нравствения живот духовният човек може да действа по съвсем същия начин
като природния човек, стига само вътрешно, или по воля и мисъл, да е
свързан с Божественото (виж по-горе гл.358, 359, 360).
531.
Законите на духовния, на гражданския, на нравствения живот са ни
предадени в десетте заповеди: първите три съдържат законите на духовния
живот, следващите четири излагат законите на гражданския живот, а пос-
ледните три са законите на нравствения живот. Що се отнася до външната
НЕБЕ И АД angeli-raja.eu 218 angels-heaven.org
форма, чисто природният човек живее според тези заповеди също така, както
духовният човек: той също почита Божественото, ходи в храма, слуша
проповедите, има благочестив вид; не убива, не прелюбодейства, не краде;
не лъжесвидетелства, не отнема с измама благата на ближния. Но той го
прави единствено заради себе си и за да изглежда добър пред света; по
вътрешна форма обаче, той е противоположен на външната си форма,
защото в сърцето си отрича божественото, лицемери при служението, а
когато е насаме със себе си, надсмива се над светата Църква, смятайки, че тя
служи само като юзда за невежата тълпа. Ето защо той е изцяло откъснат от
Небето и поради това онзи, които не е духовен [човек], не ще бъде нито
нравствен човек, нито граждански човек; макар и да не убива, той мрази
всекиго, който му се противи, изгаря от желание за мъст поради тази омраза;
ако да не го спираха гражданските закони, както и външните окови, каквито са
неговите страхове, би убивал; понеже тъкмо това е, което въжделее, той
непрестанно убива; въпреки
че не върши прелюбодеяния, той все пак е прелюбодеец, защото смята
прелюбодейството за позволено и го извършва всеки път, когато може;
въпреки че не краде, понеже въжделее благото на другите и смята, че ковар-
ствата и лукавствата не са против законите, в душата си остава крадец. Това
важи и за заповедите на нравствения живот - не лъжесвидетелствай, не
пожелавай благата на ближния; такъв е всеки човек, който отрича
Божественото, и който няма съвест, основана върху религията; такива, хора
се разкриват в другия живот, когато им се отнема външното и се оставят във
вътрешното; тогава, разделени от Небето, те действат заедно с Ада, защото
общуват с онези, които са там. Друго е при онези, които са признавали
Божественото в сърцето си, спазвали са в своите дела Божиите закони и са
живели според първите три заповеди, а и според останалите. Когато им се
отнеме външното и останат във вътрешното, те стават по-мъдри, отколкото на
света; когато влязат във вътрешното, сякаш минават от сянка в светлина, от
невежество в мъдрост, от тъжен живот в блажен, понеже са в Божественото,
т.е. на Небето. Това се каза, за да се знае какъв е единият човек и какъв е
другият човек, въпреки че външно и двамата водят един и същи живот.
532.
Всеки може да узнае, че мислите вървят подир намеренията, или отиват
натам, накъдето човекът ги отправя; мисленето е вътрешното зрение на
човека и се държи така, както външното зрение се обръща към онова и остава
при онова, върху което човекът насочва [своето] внимание. Ако вътрешното
зрение, или мисленето, е Юрнато към света и пребивава там, оттук следва, че
деленето става светско; ако пък мисленето е обърнато към самия човек и
неговата почит, то става плътско; ако обаче е насочено към Небето.
мисленето става небесно. Значи, ако мисленето е обърнато към Небето, то се
издига; обърнато към себе си, то се отвръща от Небето и потъва в телесното;
обърнато към света, то също така се отклонява от Небето и се разпростира
към онова, което стои пред очите. Любовта на човека създава намерението и
определя вътрешното зрение на човека или мисълта като насочена към
нейните предмети: любовта към себе си насочва мисълта към себе си и към
своето; любовта към света я насочва към светското; любовта към Небето
насочва мисълта към небесното. От което може да се узнае в какво състояние
се намира вътрешното при човека, присъщо на духа му, щом се познава
НЕБЕ И АД angeli-raja.eu 219 angels-heaven.org
неговата любов: при онзи, който обича Небето, вътрешното е издигнато към
Небето и отворено отгоре; при онзи, който обича света и себе си, вътрешното
е затворено отгоре и отворено към външното. Оттук може да се заключи, че
ако вътрешното, принадлежащо на духа, е затворено отгоре, човекът повече
не може да вижда предметите, които се отнасят до Небето и до Църквата; за
него те са в мрак, а онова, което е в мрак, или бива отричано, или не бива
разбрано. Ето защо онези, които обичат себе си и света повече от всичко
[останало], понеже при тях висшите равнища на духа са затворени, отричат в
сърцето си Божиите истини, чак дотам, че дори да говорят за истините по
памет, те все пак не ги разбират и гледат на тях така, както гледат на
светското и телесното; понеже са такива, те не могат да обърнат душата си
към нищо освен към онова, което прониква в тях чрез сетивата на тялото, като
само от него изпитват наслада; между всичко това има множество неща, които
са грозни, неприлични, кощунствени и престъпни, но от които обаче техните
мисли не могат да бъдат отделени, защото в духа им няма влияние на Небето,
понеже той, както се каза, е затворен отгоре. Онази насоченост на човека,
която определя неговото вътрешно зрение или мислене, всъщност е неговата
воля - защото онова, което човекът желае, към него той се и насочва, а онова,
към което се насочва, за него той и мисли. Ето защо, ако се насочва към
Небето, това определя неговото мислене, а с него и целия му дух, който така
се оказва на Небето, като оттам после гледа онова, което принадлежи на
света, под себе си, сякаш се намира върху покрива на къща. Ето защо
човекът, чиито вътрешни начала, присъщи на духа му, са отворени, може да
види злините и лъжите в самия себе си, защото те са под неговата духовна
мисъл; обратно, човекът, чиито вътрешни начала не са отворени, не може да
види своите злини и лъжи, понеже е в тях, а не е над тях; от това може да се
направи извод откъде е мъдростта на човека и откъде е неговото безумие;
също и какъв ще бъде човекът след смъртта, когато ще бъде оставен да
желае и мисли, а също да действа и разговаря според своите вътрешни
начала. Това бе казано, за да се знае какъв е човекът вътрешно, колкото и да
изглежда външно сходен с другия.
533.
Че да се води небесен живот не е толкова трудно, както се смята, става ясно
от следното: когато се появи нещо за което човекът знае, че е неискрено и
непочтено нещо, към което душата го влече, той само трябва да мисли, че не
бива до го прави, защото е противно на Божиите заповеди. Ако свикне да
мисли така, ако направи навика свой елемент, човекът малко по малко ще се
свързва с Небето; доколкото пък се свързва, дотолкова висшите равнища на
неговия дух ще се разтварят и колкото повече се отварят, толкова повече той
ще вижда какво е неискрено и непочтено, а колкото повече вижда, толкова
повече ще отхвърля злото, понеже никое зло не може да бъде отблъснато
иначе, освен след като се види: в това състояние човекът може да влезе по
силата на своята свобода, защото всеки може да мисли по такъв начин според
свободната си воля; когато човекът поеме по този път, Господ пуска в
действие всички блага, които човекът крие в себе си и прави така, че човекът
не само да вижда злото, но също и да не го желае, та дори в крайна сметка да
се отвръща от него; това трябва да се разбира в словата на Господа:
„Защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко" (Матей, 11:30). Обаче
трябва да се знае, че трудността да се мисли така, а също и съпротивителна-
НЕБЕ И АД angeli-raja.eu 220 angels-heaven.org
та сила на злото нараства, колкото повече човекът върши зло по своя воля;
той толкова свиква със злото, че започва да не го забелязва, а в крайна
сметка да го обича, и заради насладата от любовта към него го извинява и го
утвърждава чрез всякакви заблуди, наричайки го позволено и добро; това
обаче става с онези, които на млади години са се хвърляли в пропастта на
злото сякаш без задръжки и същевременно с цялото си сърце са отричали Бо-
жественото.
534.
Веднъж ми се показа пътят, който води към Небето и към Ада; беше широк
път, насочен наляво или на север; виждаха се много духове, които вървяха
по пътя, но надалеч се виждаше огромен камък, при който широкият път
свършваше; от този камък тръгваха два пътя: единият водеше наляво, а
другият водеше в обратната посока, надясно. Пътят наляво беше тесен и
сякаш малък проход, като водеше от запад на юг, което значи, към небесната
светлина. Що се отнася пък до пътя надясно, той беше широк и просторен,
като водеше право надолу - към Ада. Първо видях как всичките вървяха по
големия път до големия камък на разклона, но, стигайки дотам, се разделяха:
добрите тръгваха наляво и поемаха по тесния път, който водеше към Небето;
злите обаче дори не виждаха камъка, спъваха се и падаха, а щом се
изправяха, хукваха по широкия път надясно, който водеше към Ада. После ми
беше обяснено какво означава всичко това: че първият път, широкият, по
който едновременно вървяха и добри, и лоши, говорейки помежду си като
приятели, без да личи никаква външна разлика между тях, изобразява онези,
които външно живеят по еднакъв начин искрено и почтено, не се различават
на вид; чрез камъка на кръстопът или ъгловия камък, който спъва злите и ги
кара да побягнат по пътя към Ада, се представя Божията истина, отречена от
онези, които са се насочили към Ада, като в по — висш смисъл камъкът
обозначава Богочовешкостта на Господ онези, които признаваха Божията
истина и същевременно Божествеността на Господ, поемаха по пътя, който
водеше към Небето. От това отново става ясно, че зли и добри външно водят
един и същи живот, или че вървял по един и същи път, първите също така
лесно като вторите; все пак онези, които признават Божественото в сърцето
си, най-вече онези от Църквата, които признават Божествеността на Господ,
се отвеждат към Небето, а онези, които не я признават, се отпращат към Ада.
Мислите на човека, които произлизат от намерението или [от] волята, биват
изобразявани в другия живот чрез пътища, които се появяват там точно
според мислите на намеренията и всеки човек върви назад — напред според
своите мисли, които произлизат от намерението. Ето защо, какви са духовете
и какви са техните мисли, може да се узнае от пътищата им; от което става
ясно какво значат думите на Господ: „Влезте през тесните врата; защото
широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и
мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен
е пътят, който води в живота, и малцина ги намират" (Матей, 7:13-14).
Пътят, който води към живота, е тесен не затова, защото е труден, а затова,
защото, както е казано, малцина са онези, които го намират. Чрез ъгловия ка-
мък, където широкият общ път свършва и след който се виждат два пътя,
водещи в противоположни посоки, се изяснява какво значат думите на
Господ: „Тогава що значи писаното: „камъкът, който отхвърлиха
зидарите, той стана глава на ъгъла”? Всеки, който падне върху тоя
НЕБЕ И АД angeli-raja.eu 221 angels-heaven.org
камък, ще се разбие" (Лука, 20:17-18). Камъкът означава Божията истина;
Камъкът на Израил е Господ като Богочовек; зидарите пък са Църквата;
главата на ъгъла е разклонът; падането и разбиването са отричането и по-
гиването.
535.
Беше ми дадено да разговарям с някои хора в другия живот, които се били
отделили от светските грижи, за да живеят благочестиво и свято, както също и
с такива, които се самоизмъчвали по различни начини, тъй като са вярвали,
че това означава да се отречеш от света и да обуздаеш похотта на плътта. Но
повечето от тях, понеже са се обрекли на тъжен живот и са се откъснали от
живота на обичта към ближния (който не може да бъде воден иначе, освен в
света), не можеха да се присъединят към ангелите, понеже животът на
ангелите е радостен и блажен и се състои във вършенето на добри дела,
каквито са делата на обичта към ближния. При това онези, които са водили
живот, отделен от светското, пламват от гордост поради своята заслуга и
оттук постоянно жадуват Небето, като смятат небесната радост за отплата,
без изобщо да знаят какво е небесната радост; щом са сред ангелите и
участвуват в тяхната радост, която е без заслуга, състои се от общи служби и
явни деяния и от блаженство поради благото, което те носят, учудват се, като
че ли виждат нещо чуждо на своята вяра; като не приемат тяхната радост, те
се оттеглят и се свързват със своите, с онези, които са живели в същия живот.
Онези пък, които са живели във външна святост, постоянно са посещавали
храмовете и са се молели, измъчвали са своите души, а същевременно
непрестанно са си мислели, че заслужават повече от другите почит и слава,
та дори святост след смъртта, в другия живот не отиват на Небето, понеже са
вършели всичко заради самите себе си; тъй като са осквернявали Божиите
истини. със себелюбие, в което са ги потапяли, някои от тях са дотам
безумни, щото се мислят за богове, затова и се намират в Ада сред своите
себеподобни. Други пък са коварни и хитреци; те отиват в ада на лукавите,
понеже чрез своите изкусни хитрини външно са се показвали такива, че са
карали простите да вярват, че в тях пребивава Божията святост. Такива са
мнозина от светците в папската религия; даде ми се да говоря с някои от тях,
като ясно ми беше описан техният живот: какви са били на света и какви [са
станали] после. Това беше казано, за да се знае, че животът, водещ към
Небето, не е живот, отделен от света, а е [живот] в света; както и че живот в
благочестие без живот в обич към ближния, която е само на света, не отвежда
към Небето. Към Небето отвежда животът в обич към ближния, който
означава да действаш на всяка служба, при всяко начинание, във всяко дело
искрено и почтено, отвътре, т.е. от небесен източник. Този източник на живот
е вътре в човека, когато той постъпва искрено и почтено, понеже така трябва
според Божиите закони. Този живот не е труден, ала труден животът на
благочестието, отделен от живота на обичта към ближния, който живот
всъщност толкова повече отдалечава от Небето, колкото повече [се] вярва, че
води към Небето.