ПРАЗНИТЕ МЕСТА НА МИСЛИТЕ

19.
За времето на Небето
162.
Въпреки че на Небето всичко става едно след друго и се движи така, както
на земята, ангелите все пак нямат никаква мисъл и представа за време и
пространство. Дотолкова са лишени от понятие, че дори не знаят какво са
времето и пространството. Сега ще се говори за времето на Небето, а за
пространството ще стане дума в отделна глава.
163.
Причина ангелите да не знаят какво е времето, въпреки че при тях всичко
върви последователно, както на земята, и дори без никаква разлика, е, че на
Небето няма дни и години, а само промени в състоянията. Където има дни и
години, има време; където има промени в състоянията, има само състояние.
164.
На света съществува време, защото слънцето изглежда да се движи
последователно от една точка до друга [по Небето], създавайки времената,
които наричат годишни сезони. Като се движи пък около земята, слънцето
създава времената, които наричат части на деня. както първите, така и
вторите - на точни периоди. Слънцето в Небето обаче не създава дни и
години чрез последователни движения и обиколки, а причинява видими
промени на състоянието, и то не на точни периоди, както пролича в предната
глава. Ето защо ангелите не могат да имат никакво понятие за времето, но
вместо това имат понятие за състоянието. Какво е това състояние, може да се
види по-горе (гл.154).
165.
Тъй като ангелите нямат никаква идея, идваща от времето, както хората на
земята, те нямат също и понятие за онова, което е времево. Не познават
присъщите за времето разделения като годината, месеца, седмицата, деня,
часа или какво значи днес, вчера и утре. Когато ангелите чуват тези неща от
човека (няколко ангела винаги са присъединени от Господ към човека), те
вместо това възприемат състоянието и отнасящото се към състоянието. Така
природната идея на човека се обръща при ангелите в духовна. Затова в
Словото времето означава състояние, а онова, което се отнася към него, като
гореспоменатите неща, обозначава различните си духовни съответствия.
166.
Същото се отнася и за всичко, което съществува по силата на времето:
четирите годишни сезона, които наричат пролет, лято, есен и зима; четирите
части на деня, които наричат сутрин, пладне, вечер и нощ.; четирите възрасти
на човека, които се наричат детство, юношество,
зрялост и старост; както също всичко останало, което съществува било от
НЕБЕ И АД angeli-raja.eu 62 angels-heaven.org
времето или се случва с времето. Когато човекът мисли за тези неща, той
мисли според времето, а ангелите мислят според състоянието; затова всичко,
което човекът отнася към времето, ангелите преобръщат в идея за
състоянието. Пролетта и утрото се преобръщат в представа за състоянието
на любов и мъдрост, каквито са при първото състояние на ангелите; лято и
пладне са любовта и мъдростта във второто състояние: есен и вечер са
любовта и мъдростта в третото състояние: нощта и зимата са идеите за със-
тоянието, което е в Преизподнята. Ето защо тези времена означават подобни
неща и в Словото (виж по-горе, гл.155). От тук става ясно по какъв начин
природните понятия, които се срешат в мисълта на хората, стават духовни при
намиращите се сред тях ангели.
167.
Тъй като ангелите нямат никакво понятие за времето, те и за вечността имат
идея, различна от онази на хората по земята. Под вечност ангелите разбират
безкрайно състояние, а не безкрайно време. Мислейки за вечността, можах да
разбера чрез идеята за времето какво означава во веки, а именно „без край",
но не и какво означава от века и да осъзная какво е правил Бог преди Сът-
ворението, от вечността; когато това започна да ме безпокои, бях въздигнат
до небесната сфера и до възприятието на ангелите за вечността. Тогава вече
разбрах, че за вечността не бива да се мисли, като се изхожда от времето, а
от състоянието. Едва тогава може да бъде разбрано, какво означава от
вечността. Аз успях да разбера.
168.
Ангелите, които говорят с хората, никога не си служат с присъщите за
човека природни понятия, понеже всички те идват от времето, пространството,
материята и т. н., а използват духовните идеи, понеже всички те идват от
състоянията плюс различните им промени вътре в ангелите и извън ангелите.
Все пак, когато духовните ангелски идеи стигнат при хората, те незабавно и
спонтанно се превръщат в присъщите за човека природни мисли, точно
съответстващи на духовното. Нито ангелите, нито хората знаят, че това се
случва; такова обаче е цялото въздействие на Небето върху човека. Някои
ангели бяха допуснати по-близо от обикновено до моите мисли, дори до
природните, при които много неща идваха от времето и пространството. Тъй
като тогава те не разбраха нищо, веднага си тръгнаха, а после ги чух да си
говорят, че са били в тъма. Беше ми дадено от опит да узная докъде стига
незнанието на ангелите относно времето. Имаше един небесен ангел, който
можеше да влиза не само в духовните, но и в природните мисли, присъщи на
човека. После говорих с него като човек с човека. Отначало той изобщо не
знаеше какво е онова, което наричам време, така щото трябваше да му
обясня как слънцето изглежда да обикаля около нашата земя, образувайки
годините и дните; как чрез това годините се разделят на четири сезона, на
месеци и седмици, а денят на двадесет и четири часа; как тези времена се
връщат през определени периоди и че от тук произхожда времето. Като чу
всичко това, ангелът се учуди и каза, че не е знаел за това, а само за
състоянието. Между другото, докато говорех с него, казах: на земята знаем, че
на Небето няма време; поне хората говорят така, сякаш го знаят, защото
казват за умиращите, че оставят временното, че излизат от времето, под
НЕБЕ И АД angeli-raja.eu 63 angels-heaven.org
което се разбира, че напускат света. Казах му: някои знаят, че по своя
произход времето е състояние, защото изцяло зависи от състоянията на чув-
ствата: кратко е времето за онези, които са в наслади и радости, дълго е за
онези, които са в скръб и печал, променливо е за пребиваващите в очакване
или в надежда. Ето защо, учените разсъждават какво са времето и прос-
транството, а някои от тях знаят, че времето е присъщо само на природния
човек.
169.
Природният човек може да вярва, че не ще има никаква мисъл, ако му
отнемат идеите за времето, пространството и материалното, тъй като върху
тях се основават всички човешки мисли. Но да знае, че мислите са толкова
крайни и кратки, колкото зависят от времето, пространството и материалното,
а също и толкова безкрайни и просторни, колкото не зависят от тях, защото
тогава умът се издига над телесното и светското. От тук идва ангелската
мъдрост, която наричат непостижима, именно защото не попада под властта
на идеите, основани върху понятията за време, пространство и материя.