ПРАЗНИТЕ МЕСТА НА МИСЛИТЕ

3.
Господната Божественост на Небето
е любов към Него и обич към ближния
13.
На Небето Божественото, произтичащо от Господ, се нарича, по причина, за
която ще се говори подробно по нататък, Божия истина. Тази Божия истина се
излива в небесата от Божията любов на Господ. Божията любов и значи
Божията истина са сравними с лъчите на слънцето и светлината, идваща от
там в света: лъчите на слънцето означават любовта, произлизащата от тях
светлина означава истината от любовта. Поради съответствието, огънят
означава любовта, а светлината означава произтичащата от нея истина. От
това може да се види каква е онази истина, която произтича от Божията любов
на Господа: по своята същност тя е Божието благо, съединено с Божията
истина, и чрез тази връзка дарява живот на всичко небесно - също, както
напролет и лете топлината на слънцето, свързана със светлината на земята,
кара всичко да дава плод. Съвсем иначе стоят нещата, когато топлината не е
съединена със светлината, т.е. когато светлината е студена - тогава всичко е
вцепенено и изглежда мъртво. Онова Божие благо, което бе сравнено с
топлината, представлява благото на любовта сред ангелите, докато Божията
истина, която бе сравнена със светлината, е онова, за което и от което
същества благото на любовта.
14.
Божественото, което създава Небето, е любов, защото любовта е духовно
единение, обвързващо ангелите с Господ и помежду им; любовта ги
съединява така, че всички те да изглеждат като едно цяло пред очите на
Господ. Освен това, любовта е самата същност на всеки живот; ето защо, от
нея идва както животът на ангела, така и този на човека. Всеки, който се
замисли, би разбрал, че тя е вътрешното жизнено ядро на човека: когато
любовта присъства, се възпламеняваш; когато любовта отсъства, изстиваш, а
когато изобщо я няма, умираш. Значи, животът на всеки е такъв, каквато е
неговата любов.
15.
На Небето има два различни вида любов - любов към Господ и обич към
ближния; първата любов се намира в най-вътрешното, третото небе, а обичта
към ближния обитава във второто, или средното, небе*. И едната, и другата
любов произтичат от Господа, и двете създават небесата. На Небето ясно се
вижда как се различават и се свързват двата вида любов, но на земята това е
смътно. На Небето под обичай Господ не се разбира това да Го обичаш като
личност, а да обичаш идващото от Него благо; да обичаш благото значи да го
желаещ и да го вършиш поради любов. Под обичай ближния не се разбира да
обичаш онзи до теб като личност, а да обичаш истината, която идва от
Божието слово. Да обичаш истинното значи пък да го търсиш и да го желаеш.
От тук става ясно, че тези два вида любов се свързват и различават така,
както благо и истинно. Но това трудно се разбира от човек, който не знае
какво е любов, какво е благо и какво е ближен.
* За общ преглед на трите небеса виж 29-40. - Бел.ред.
16.
На няколко пъти говорих за това с ангелите, които се чудеха, че хората на
Църквата не знаят, че да обичаш Господ и да обичаш ближния значи да
обичаш благото и истината и да ги вършиш по своя воля; обаче хората могат
да знаят, че всеки доказва любовта си към другия, търсейки и вършейки
онова, което другият желае, и че така същества взаимната обич; че ако човек
се свързва с друг само защото го обича, но постъпва против волята му, това
всъщност не е любов. Освен това те биха могли също да знаят, че благото,
което произтича от Господ, е Негово подобие, защото Сам Той е в благото, че
онези, които изграждат своя живот според благото и истинното, са подобни на
Господ и се свързват с Него. Да желаеш нещо означава да обичаш да го
правиш. На това учи Господ в Словото, казвайки: „Който има заповедите Ми
и ги пази, той е, който Ме люби; онзи, който Ме люби, възлюбен ще бъде
от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам.” (Йоан, 14:21,23). „Ако
спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми" (Йоан, 15:10,12).
17.
Всички преживявания на Небето доказват, че Божественото, което идва от
Господа, което изгражда небесата и което се влива в ангелите, е любов;
всички небесни обитатели, бидейки форми на обичта и любовта, се явяват в
неописуема красота, като любовта струи от лицата им, от думите им, от всяка
подробност на техния живот. Освен това, от всеки ангел и от всеки дух
произлизат духовни жизнени сфери, които ги ограждат. Чрез тях се
разпознава, дори на голямо разстояние, какви са те относно любовта, защото
тези сфери произтичат от живота на чувствата и от тук на мислите, или от
живота на любовта и, значи, на вярата. Тези сфери, идващи от ангелите, са
толкова пълни с любов, че влияят на вътрешния живот на онези, в близост до
които се намират. Няколко пъти аз също ги долавях и те ми влияеха. От
любовта извира животът на ангелите, което личи по това, че всеки в
отвъдното се обръща с лице към своята любов. Онези, които живеят в любов
към Господ и обич към ближния, се обръщат постоянно към Господ; онези,
които живеят в себелюбие, се отвръщат от Него. Това важи независимо
накъде се обръщат телом, защото в другия живот пространствата изразяват
вътрешното състояние на духа, като посоките там не са определени както на
света, а зависят от това, накъде гледаш. Не ангелите се обръщат към Него,
ами Той привлича към Себе си обичащите да вършат онова, което има в Него
своя източник. Повече за това обаче по-нататък, където ще се говори за
пространствата в другия живот.
18.
Причина Господното Божествено на Небето да бъде любовта е, че тя
представлява носител на всичко небесно -мира, мъдростта, познанието и
щастието. Любовта приема всичко, което й подхожда, желае го, търси го и по
своя воля го придобива, понеже постоянно се стреми към обогатяване и към
усъвършенстване. Това е известно дори на човека, понеже при него любовта
сякаш проучва и черпи от спомените онова, което й съответства, като го
свързва и подрежда във и около себе си; в себе си, за да го притежава, около
себе си, за да й служи; онова, което не й съответства, тя отблъсква и
унищожава. Че любовта е способна истинно да възприема онова, което и под-
хожда, а също така, че желае да се свърже с него, е съвсем явно за дошлите
на Небето; макар съвсем обикновени на света, влизайки в обществото на
ангелите, те достигат ангелската мъдрост и небесното щастие, защото обичат
благото и истинното заради самите тях и ги посяват в своя живот: ето защо им
се дава да приемат Небето с цялата му неизречимост. Онези, които живеят в
любов към себе си и към света, нямат такава възприемчивост към небесното;
те се отвръщат от него, отхвърлят го, при първия си досег до него отбягват, за
да се свържат с онези от Ада, обзети от същата любов, като тяхната. Някои
духове се съмняваха, че небесната любов е толкова пълна, искаха да
разберат дали действително е така; ето защо те бяха приведени в състояние
на небесна любов, а след премахване на препятствията бяха изнесени
напред, към ангелските небеса. От там разговаряха с мен, казвайки, че
усещат вътрешно щастие, което думите не могат да изразят, и съжаляваха, че
ще трябва да се върнат в предишното си положение. Други пък са възнесени
на Небето и колкото по-надълбоко или по-нависоко са, толкова по-надълбоко
и по-нависоко проникват в мъдростта и познанието, стават способни да
разберат онова, което преди им е било напълно непонятно. От тук става ясно,
че любовта, идваща от Господ, е приемник на Небето и на всичко, което се
намира там.
19.
Любовта към Господ и обичта към ближния съдържат всички Божии истини;
това може да се установи от думите, които Сам Той казва за едната и другата
любов: Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си
душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; втора,
подобна ней, е. Възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се
крепи целият закон и пророците." (Матей, 22:37-40). Законът и Пророците са
цялото Слово, следователно, цялата Божия истина.