ПРАЗНИТЕ МЕСТА НА МИСЛИТЕ

2.
Божествеността на Господ създава Небето
7.
Всички ангели заедно се наричат Небе, защото го изграждат; а онова, което се
влива в ангелите и което те приемат, онова, което създава Небето в цялост и
във всяка негова част, представлява произлизащото от Господ Божествено.
Това идващо от Господа Божествено представлява благото на любовта и
истината на вярата; следователно колкото повече добро и истина приемат те
от Господ, толкова повече са ангели и толкова повече са Небето.
8.
На Небето всеки знае, вярва и даже усеща, че сам той нито желае, нито
върши благо, че сам той нито мисли истината, нито вярва в нея, а това идва
от Божественото, от Господа, че благото и истинното не са такива сами по
себе си, понеже в тях няма живот от Божественото. Ангелите от вътрешните
небеса ясно съзнават и чувстват въздействието на Господ и колкото повече го
приемат, толкова повече се виждат като част от небесата, защото напълно са
погълнати от любовта и вярата, от светлината на мъдростта и знанието и от
небесна радост; понеже всичко гореспоменато произтича от Божествеността
на Господ, която съдържа ангелското небе, следва, че Божествеността на
Господ създава Небето, а не ангелите поради някакво тяхно качество. Ето
защо в Словото Божие Небето е наречено Дом Господен и Негов Престол, а
онези, които го обитават, се наричат живеещи в Господа. По-нататък ще се
каже как Божествеността произтича от Господ и изпълва небесата.
9.
В своята мъдрост ангелите отиват още по-далеч, казвайки, че от Господ
произлизат не само всяко добро и всяка истина, но също всеки живот.
Думите си те потвърждават така: нищо не може да същества от само себе си,
но [само] от нещо предходно; следователно, всичко същества от Първо, което
ангелите наричат истинска същност на целия живот, като пак така и пребъдва,
защото пребъдване значи постоянно съществуване; онова пък, което не се
удържа чрез посредници, постоянно свързано с Първото, незабавно се
разпада и изчезва. При това ангелите добавят, че същества само един извор
на живота, а Животът човешки е течащ от него поток, който, ако не бъде
постоянно подхранван от своя извор, тутакси пресъхва. След това казват, че
от този Единствен Извор на Живота, който е Господ, не произтича нищо друго
освен Божие благо и Божия истина. Въздействащи на всички. Онези, които ги
приемат с вяра и живот, обитават на Небето; които обаче ги отхвърлят или ги
потискат, заменят Небето с Ада, защото обръщат доброто в зло, истината в
лъжа, и живота в смърт. Животът идва от Господ, което [те] потвърждават
така: всичко на света се отнася към благото и истината, като животът на
волята на човека, който е живот на любовта, се отнася към благото, докато
животът на разума на човека, който е живот на вярата, се отнася към
истината. Щом всяко добро и всяка истина идват от Небето, значи от там идва
и всеки живот. Вярвайки в това, ангелите отказват всяка благодарност за
доброто, което вършат, негодуват и се оттегля, ако им го приписват. Чудят се
как някой си вярва, че сам е мъдър, че сам върши добро. Онова добро, което
ти вършиш за теб самия, те не наричат добро, защото е заради теб самия;
добро заради самото него те наричат добро, произтичащо от Божественото,
което създава Небето, защото това добро е сам Господ.
10.
Има духове, които, живеейки в света, са се утвърдили във вярването, че
доброто, което правят, и истинното, в което вярват, им били изначално
присъщи. Като вярват в това, те съзират в добрините си заслуги и претен-
дират, че са справедливи. Такива духове не могат да бъдат допуснати на
Небето; ангелите ги отбягват. Виждайки в тях или глупци, или крадци: глупци,
защото все гледат себе си, а не Божественото; крадци, защото отнемат от
Господ онова, което му принадлежи. Такива духове са против вярата, че
Господната Божественост в ангелите е онова, което създава небесата.
11.
Сам Господ учи, че Той е във всички, които са на Небето и земята и че те са в
Него: „Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не
може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене.
Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава
много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо." (Йоан, 15: 4-5).
12.
От тук може да се заключи. Господ обитава сред ангелите в онова, което е
Негово; така Той е всичко във всичко небесно, поради това, че Благото,
произтичащо от Него, е за ангелите Сам Той, понеже произтичащото от Него е
Сам Той; следователно тъкмо доброто на Господ е ангелското небе, а не
нещо друго, което им е присъщо.