ПРАЗНИТЕ МЕСТА НА МИСЛИТЕ

Част I
За Небето
1.
Господ е Бог на Небето
2.
Първо трябва да се разбере кой е Небесният Бог: от това зависи всичко
останало. Цялото небе признава за Бог на Небето не друг, а Един Господ; там
казват, както Сам Той учи, че Той е едно с Отца, че Отец е в Него и Той е в
Отца, че който вижда Него, вижда Отца, и че всичко свято произлиза от
Него (Йоан 10:30, 38; 14: 9-11; 16:13-15). Често разговарях за това с ангелите
и те постоянно казваха, че не могат да разделят на Небето Божественото на
три, понеже знаят и усещат, че То е едно, като това „Едно" пребивава в
Господа. Също ми казваха, че онези, които идват от Църквата в света с
идеята за три Божества, не могат да бъдат допуснати на Небето, понеже
тяхното мислене блуждае от едното към другото, а там не подобава да
мислиш три, пък да казваш едно. На Небето се говори онова, което се мисли,
и се мисли онова, което се говори. Онези, които разделят Божествеността на
три части, приемайки отделни идеи за всяка част, и без да ги съединяват в
Единия Господ, не могат да бъдат приети на Небето. Като вземем предвид, че
на Небето всяка мисъл е общение, то ако дойде някой, който мисли три, а
казва едно, той веднага бива разпознат и отхвърлен. Все пак, нека да се знае,
че всички, които в земния си път не са разделяли истинното от благото или вя-
рата от любовта, в другия живот приемат, веднъж щом бъдат научени,
небесната идея за Господ, който е Бог на вселената. Онези обаче, които са
отделяли вярата от живота, тоест, не са живели според повелите на истинна-
та вяра, ги очаква съвсем друго.
3.
Онези от Църквата, които отричат Господ, признавайки само Отца, и са се
утвърдили в тази вяра, остават извън Небето, където се почита само Господ;
понеже не им се дава никакво небесно излияние*, те постепенно се лишават
от способност да мислят истината за каквото и да било; стават подобни на
немите, или говорят безумия, или се спъват, ходейки, а ръцете им виснат и
треперят, сякаш лишени от сили в ставите. Онези, които отричат
Божественото в Господа и признават в Него само човешкото, като например
социнианците, също са извън небето и се движат напред, малко надясно,
спускат се в дълбините и по такъв начин са отделени от другите християни.
Някои казват, че вярват в невидима Божественост, наричана Същество на
Вселената, от която всичко придобива съществуване, и отхвърлят така всяка
вяра в Господ; те не вярват в Бог - за тях невидимото Божествено е също като
природата в нейните първоначала, сред които не попадат вярата и любовта,
нито мисълта. Те са захвърлени сред онези, които се наричат натуралисти.
Друго е с онези, които са родени извън Църквата и се наричат езичници; за
тях обаче ще говорим по — нататък.
* „Излияние" (influxus) е основно понятие за Сведенборг. Истината и
способността да се установява истината се изливат от Господа през небесата
към човешкия разсъдък. - Б. р.
4.
Всички деца, които съставляват една трета от Небето, започват от знанието
и вярата, че Господ е техен Отец, а след това, че Господ е всичко, бидейки
Бог на Небето и Земята. Ще видим по — нататък как децата порастват в
небесата и усъвършенстват своите мисли, достигайки чак до мъдростта и
познанието на ангелите.
5.
Хората на Църквата не могат да се съмняват, че Господ е Бог на Небето:
Сам Той учи, че всичко, що има Отецът, е Негово (Матей, 11:27; Йоан,16:15)
и дадена Му е всяка власт на небето и на земята (Матей, 28:18; Йоан; 17:2).
Казано е „на небето и на земята", понеже който управлява небето, управлява
и земята - едното зависи от другото. Да управляваш небето и земята значи да
приемаш от Него всяко благо, идващо от любовта, и всяка истина, идваща от
вярата, това ще рече, цялата мъдрост и цялото познание, та дори всичкото
щастие; накратко, вения живот. На това Господ учи, казвайки: „Който вярва в
Сина, има живот вечен; който пък не вярва в Сина, не ще види живот"
(Йоан, 3:36). Или: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и
да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре во
веки” (Йоан, 11:25, 26) И по-нататък: „Аз съм пътят и истината и животът.”
(Йоан,14:6)
6.
Имало духове, които, като живеели в света, изповядвали Отца, но за Господа
мислели само като за различен от другите човек, и затова не вярвали, че Сам
Той е Небесният Бог; ето защо им било позволено да се скитат, където
поискат, и да търсят дали има друго небе, освен Господнето. Някое време се
лутали, но напразно - нищо не намерили. Били от онези, които схващали
небесното щастие като слава и власт, но не могли да се сдобият е това, което
желаели; когато им казали, че Небето не се състои от слава и власт, те
възнегодували и възжелали Небе, в което ще могат да господстват над
другите и да се славят, както в света.