Емануел Сведенборг

Въведение
1.
Там, където Господ говори за свършека на вековете, което е последното
време според Църквата, в края на пророчеството за своите бъдещи състояния
на любов и вяра, казва: „И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще
потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще
изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят; тогава ще се яви
на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат
всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните
облаци със сила и слава голяма; и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна
тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до
другия край на небесата." (Евангелие от Матея, 24:29-31). Онези, които
разбират тези думи в буквалния смисъл, вярват, че всички събития според
описанието ще се случат в последното Време, наречено Страшен Съд; не
само че Слънцето и Луната ще се затъмнят и звездите ще започнат да падат,
че ще се появи знак Господен на Небето и че Сам Той ще стане зрим сред
облаците, а с Него - ангели с тръба, но също, според друго пророчество, че
целият Видим свят ще бъде погубен, а сетне ще съществуват ново небе и
нова земя. На това мнение са мнозина в Църквата днес. Но те не знаят
тайните, които се Крият в единичните съдържания на Словото; в тях се
съдържа вътрешен смисъл. Тези събития не бива да се разбират като
природни и земни, каквито са по буквален смисъл, а като духовни и небесни.
Ето защо смисълът не бива да се търси в множеството от думи, а във всяка
дума. Словото е записано в чисти съответствия, така че в крайна сметка всяка
дума съдържа смисъла. Какъв е той, може да се разбере от изложеното и
записаното в „Небесни тайни", а също и в обяснението за Белия кон от
Апокалипсис. От този смисъл се разбира, че в горния фрагмент Господ говори
за своето пришествие от облаците: Слънцето, което ще се затъмни. означава
Господ като любов; Луната означава Господ като вяра; звездите означават
познанията за добро и истинно, или другояче казано, за любовта и вярата;
знакът на Сина Човечески в Небето е появата на Божията истина; земните
племена, които ще заплачат, означават всичко добро и истинно, тоест, цялата
любов и цялата вяра; пришествието на Господа от облаците със сила и слава
означава пък Неговото присъствие в Словото и откровението; облаците
означават Словото според неговия буквален смисъл, докато славата означава
Словото във вътрешен смисъл; ангелите с гръмогласна тръба означават
Небето, откъдето идва Божията Истина. Вече може да се прозре какво значат
Господните думи: в сетните дни на Църквата, когато не ще има вече любов и
вяра, Господ ще се яви в Словото като негов вътрешен смисъл и ще открие
тайните небесни - тайни, които отсега нататък ще разкриваме постепенно - за
Небето, за Ада, а също за живота на човека след смъртта. Макар че всичко
това е описано в Словото, човекът на Църквата днес съвсем бегло познава
Небето и Ада, да не говорим за живота след смъртта. Дори мнозина от онези,
които са родени в Църквата, ги отричат, питайки се кой идва при тях, за да им
ги разказва. Но за да не може това желание за отрицание, което властва сред
знаещите много за света, да повлияе и поквари простите по сърце и по вяра,
бе ми отредено цели тринадесет години да бъда едно с ангелите и да говоря с
тях така, както говори човек с човека, а също да видя какво е на Небето и
какво - в Ада. Сега вече ми е позволено да опиша видяното и чутото; надявам
се с това да проясня невежество то и да разсея безверието. Днес съществува
такова непосредствено откровение, защото откровение е онова, което трябва
да се разбира под Пришествие на Господа.