Все исках да те питам,
Капитане мой,
накъде отива
твоето море
и откъде се връща.
Какво си разговарял
с рибарите в Созопол
пред чашите,
препълнени с далечност
и мълчание
в бездънната самотност
на хоризонта безпощаден?
Все исках да те питам,
Капитане мой,
за онова далечно плаване
в безпределността.
за непреодоления копнеж
на безумната ти обич,
позлатила с мъжки блясък
мачти на книжни кораби
с попътен вятър,
сенки на крила
от сън и заклинания,
стъпки на нозе
с величествена прелест.
Все исках да те питам...
Сега целувам твоите коси –
дъх на древен вятър от маслина –
и нямам глас за две последни думи.
Сбогом, Капитане....
Няма коментари:
Публикуване на коментар