Ти беше твърде…
на Иван Башев
Ти беше твърде
млад,
за да умреш.
И все пак
тръгваше
и заедно със
теб
вървеше
пролетната,
вървеше
есенната
смърт.
А ти беше
толкова
безкрайно
млад.
Не се събираха
в сърцето ти
ни пролетната,
нито лятната,
ни есенната
смърт.
В една
случайна
привечер
в която нямаше
ни пролет,
нито лято,
нито есен
ти падна
толкова
красив,
завинаги
оставил
на света
една случайна
привечер
в която
липсва смърт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар