Със всичко
вече съм…
Със всичко
вече съм
се съгласил,
животът ми е
някакво
постановление,
какво, че пада
златен
лист над мене,
какво, че в
позлатения
простор на
есента
умира нейното
безшумно
злато
и птиците
оставят своите
сенки.
Аз вече съм се
примирил
със всичко.
Аз вече съм
забравил вече всичко,
в света ми
липсва
злато на
листа,
в света ми
липсва
златния
простор,
в света ми
липсват
облаците
бавни,
пронизани от
птичите
крила,
пронизани от
моя
тъжен поглед,
пронизани от
моето
съгласие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар